Крис Картър - Престъпен ум

Тейлър нямаше шанс.

Хънтър бързо се обърна към Призрака, който сега се прицели в него.

— Мръдни, здравеняко, хайде, мръдни и ще ти пръсна черепа върху скапания ѝ труп.

Робърт почувства, че всеки мускул в тялото му се напряга от гняв, и трябваше да използва всичката сила на волята си, за да не се нахвърли върху мъжа. Той остана на мястото си. Дишането му беше затруднено и ръцете му трепереха, но не от страх.

— Да, така си и мислех — каза Призрака. — В края на краищата, не си толкова корав, а?

— Какво беше това, мамка му? — изкрещя Лушън, който изглеждаше по-изненадан от Хънтър. — Защо я застреля, по дяволите?

Призрака продължи да държи пистолета си насочен към Робърт.

— Защото кучката ми лазеше по нервите — отвърна той със сериозен, но равнодушен тон. — Знаеш, че мразя някой да ми говори така.

Лушън отстъпи крачка назад и прокара ръка по челото си.

— Кучката с мръсната уста си получи заслуженото. — Призрака повдигна рамене, сякаш само беше хвърлил стреличка към табло за дартс. — Пък и какво значение има? И двамата щяха да умрат, нали? Те видяха лицата ни, Лушън. И ти, и аз знаем, че нямаше да излязат живи от тук. И всичкото това бръщолевене ме изнерви и затова ускорих нещата за нея. — Той кимна към Хънтър. — И знаеш ли какво? Ще направя същото и с него.

Лицето на Призрака пламтеше от садистично желание и Робърт видя, че очите му се изпълниха със същата решителност както преди няколко минути.

Нямаше време за реагиране.

Спусъкът беше натиснат още веднъж.

Както и преди, куршумът порази мишената с изумителна точност.

В небето над град Милано, Ню Хампшър

Четирийсет минути по-рано

Агент Броуди и екипът му в Птица две започваха да губят надежда.

Самолетът кръжеше по външния периметър на градското летище на Берлин от няколко минути. Пилотът вече беше казал на Броуди, че скоро ще се нуждае от план за действие. Машината имаше гориво за още трийсет-трийсет и пет минути летателно време, но ако не кацнеха в Берлин, трябваше да се приземят някъде другаде и да презаредят, преди да отлетят обратно за Куонтико. Това означаваше да обърнат и да отидат на друго летище.

Най-близо до Берлин се намираше градското летище на Горам — на пет-десет минути на юг в зависимост от вятъра. Като предпазна мярка пилотът винаги си оставяше още десет минути летателно време, в случай че трафикът за приземяване е натоварен или други непредвидени обстоятелства. Затова имаха още десет, най-много петнайсет минути време да кръжат. След това пилотът щеше да обърне самолета и да се отправи към Куонтико.

Мобилният телефон на Броуди беше на масичката пред него. Той гледаше като хипнотизиран тъмния му екран. Когато най-сетне провери часовника си, бяха изминали седем минути. Още три минути и операцията щеше да приключи. Трябваше да се обади на Кенеди.

Докато протягаше ръка към него, телефонът иззвъня.

Хънтър не за пръв път гледаше в дулото на пистолет. И не за пръв път се намираше в ситуация на живот и смърт, но Призрака беше твърде далеч, за да стигне до него навреме, и твърде близо, за да може да отскочи встрани или да се хвърли на пода, за да избегне куршума.

Този път нямаше изход.

В частта от секундата, преди Призрака да натисне спусъка, Хънтър си помисли само колко много съжалява, че не можа да защити Тейлър и че не успя да изпълни обещанието, което беше дал на Джесика, докато държеше в обятията си осакатеното ѝ тяло.

Въпреки онова, което предстоеше, Робърт не затвори очи. Дори не мигна. Нямаше да достави това удоволствие на Призрака. Очите му останаха приковани в лицето му. И затова видя как главата му експлодира.

Изстрелът беше безупречен. Куршумът улучи Призрака в лявото слепоочие. Кухият му връх мигновено се напълни с телесни течности и тъкани и го принуди да се взриви, докато минаваше през стената на черепа и мозъка на Призрак, жестоко разкъсвайки всичко по пътя си.

Взривяващият ефект на патрона с кух връх намалява значително скоростта на куршума и в повечето случаи няма изходна рана. Куршумът обикновено засяда в мишената. От такова близко разстояние обаче силата на патрона .45 калибър беше повече от достатъчна, за да изстреля куршума през обръснатата глава на Призрака.

Когато това се случи, изходната рана от взривил се патрон «Сивил Дефенс» .45 е внушителна. В случая с Призрака тя беше с големината на грейпфрут. Половината от дясната страна на лицето му, от ухото до края на главата, се взриви, сякаш от голямо яйце се излюпи извънземно същество. По стените и командното табло вдясно от него се разплискаха кости, кръв, мозъчна тъкан и кожа, покривайки всичко с лепкава червена каша.