Майкъл Добс - Да изиграеш краля

Мадам председателката започна с първия въпрос относно ангажиментите на министър-председателя за деня, а Ъркарт даде стандартния отговор, който беше премерен така, че да не предоставя никаква конкретна информация – списък с официални срещи „в допълнение към отговорите на въпроси от Камарата“.

– Това ще е за пръв път – обади се Бичето от мястото до пътечката, което си беше негово просто защото явно не ставаше оттам.

Изглеждаше като да има разстройство; може би сандвичите и халбата бира не му понасяха добре.

Ъркарт ликвидира бързо първия въпрос, зададен от един съвестен представител на избирателния си район, относно отсечка от някакво шосе. Беше ред на Макилин да грабне възможността. Той се наведе напред и кимна към председателката.

– Лидерът на опозицията – гласът ѝ го призова към катедрата.

Беше по средата на ставането си, когато един друг глас проряза шумотевицата.

– Няма как да го сбъркаш с лидер на опозицията това раболепничещо малко лайно.

Макилин усети, че бузите му поруменяват от гняв, а после от изумление. Беше Бичето. Неговият войник!

– Ред! Ред! – изкрещя фалцетно председателката.

В толкова нажежена атмосфера, с толкова много депутати, притискащи рамене и разменящи си лакти, тя знаеше, че е от решаващо значение да наложи авторитета си от самото начало.

– Чух това. Многоуважаемият народен представител трябва веднага да оттегли забележката си!

– А как бихте нарекли някого, който захвърля принципите си, за да лиже ботушите на кралското семейство. Стана за смях.

Другите депутати от опозицията бяха млъкнали, ошашавени. Тези от страна на правителството също не знаеха как да реагират – да се съгласят ли с Бичето, или да оплюят неговата вулгарност, но със сигурност знаеха, че най-същественото е да се вдига възможно най-много шум и да се подклажда огънят. Сред нарастващата врява Бичето с кичур коса, залепнал на челото му и с разкопчано сако, се изправи на крака, без да обръща внимание на настойчивото искане на председателката.

– Но е неоспорим факт, че...

– Стига! – изпищя председателката, очилата ѝ се бяха свлекли надолу по носа и започваше да се поти под перуката. – Няма да се поколебая да накажа многоуважаемия народен представител, ако веднага не оттегли коментарите си!

– Но...

– Оттегли ги!

Викове заприиждаха от всички страни. Носителят на жезъла и цивилният полицай, облечени за подобни случаи в подходящи екзекуторски черни одежди, с дълги копринени чорапи и церемониален меч, застанаха мирно в очакване на инструкциите на председателката.

– Но... – започна отново Бичето.

– От-тег-лиии!

Настана суматоха. Бичето се огледа на пръв поглед невъзмутимо, сякаш не чуваше виковете и не виждаше размаханите листове с дневния ред. Той се усмихна, като че ли най-после осъзна, че цялото внимание е насочено към него, и закима в знак на съгласие. Всички поутихнаха, за да го чуят.

– Добре – той погледна председателката. – Кой коментар искате да оттегля? Раболепничещо? Малко? Или лайно?

Приливната вълна от гневни изблици заглуши крясъците на председателката.

– Всичко! Искам да оттеглите всичко!

Най-накрая я чуха.

– Всичко? Искате да оттегля всичко?

– Веднага! – перуката ѝ се беше килнала накриво и тя се мъчеше да я оправи, опитвайки се отчаяно да запази самообладанието и достойнството си.

– Добре. Добре – Бичето вдигна ръце, за да усмири множеството. – Всички знаете мнението ми относно раболепниченето пред Негово Великолепие, но...

Той хвърли свиреп поглед към глутницата парламентарни хрътки, които го бяха погнали.

– ...щом като отсъждате, че нямам право да говоря такива неща, ще ги оттегля.

– Сега. Веднага!

От всички страни се разнесе одобрителен вой. Бичето посочи Макилин.

– Да, не бях прав. Явно можете да го сбъркате с лидер на опозицията. Това раболепничещо малко лайно!

В последвалата какофония от всички страни нямаше как да бъде чута председателката, но Бичето не изчака да бъде наказан. Той събра листовете си от пода и хвърли продължителен нагъл поглед към лидера на партията си, преди да излезе от залата. Носителят на жезъла, който прочете по устните на председателката, тръгна до него, за да се увери, че той ще напусне територията на Уестминстър и че няма да се появява там в следващите пет работни дни.

Гърбът на Бичето изчезна зад вратата и в залата се възстанови нещо подобно на ред. Под перуката си, все още накривена, председателката погледна в посока на Макилин с покана да каже каквото има да казва. Той поклати глава. Вече не искаше да задава някакъв глупав въпрос за човешките права. Ами неговите човешки права? Всичко, което искаше, е това жестоко и необяснимо наказание да приключи, някой да дойде и да пререже въжето, на което висеше насред парламента, с надеждата поне да получи подобаващо погребение.