Майкъл Добс - Да изиграеш краля

Заместникът беше напът да изкоментира, че счетоводителите вече гравират цифрите на последните тиражи върху надгробната му плоча, когато вратата се отвори с трясък и в стаята влетя редакторът на клюкарската колонка. Беше останал без дъх и беше твърде развълнуван, за да му се разбира нещо – думите му се заплитаха в неразгадаеми възли, докато най-накрая вдигна отчаяно ръце и се хвърли към дистанционното на телевизора, което стоеше на бюрото на редактора. Той натисна бутона и намери един от сателитните канали. Беше немски, оперираше от Люксембург и имаше покритие в половин Европа, включително по-голямата част от Южна Англия. Когато картината изпълни екрана, ги посрещнаха снимките на принцеса Шарлът в екстаз, със зърна и всичко. Без да каже и дума повече, заместникът грабна снимките и се втурна с тях към първа страница.

– О, да, Мортима. Харесва ми. Много ми харесва.

Минаваше един през нощта и ранните издания бяха пристигнали, а след тях и Мортима. Но на него, изглежда, не му пукаше, хилеше се, докато разглеждаше статиите.

– „Кралят носи вина, че е изоставил задълженията си – прочете Ъркарт от страниците на вестник „Таймс“. – В търсене на лична популярност и преследване на собствените си политически възгледи той остави уязвим за фронтална атака не само себе си, но и самата институция на монархията. Политиците и медийните магнати, които се присъединиха към неговия керван, през последните няколко седмици се показаха като безпринципни опортюнисти. Иска се кураж да отстояваш конституционните принципи и да напомниш на нацията, че монархът не бива да е нито шоумен, нито да играе ролята на социално съзнание, а трябва да бъде безпристрастен и политически необвързан държавен глава. Франсис Ъркарт показа този кураж; той заслужава признание“ – Ъркарт отново се захили. – О, да, много ми харесва. Но това е нормално. Нали половината съм го писал аз.

– Чуй това – отвърна Мортима. – „Край на кралските титли. Време е да стегнат коланите и да закопчаят блузите!”

– „Чудатият ни крал – извика Ъркарт, четейки друга статия, – трябва да прошепне няколко думички в ухото на принцесата дори ако това означава да пререди останалите на опашката...“

Мортима са заливаше от смях. Току-що бе хванала вестник „Сън“ с крещящото заглавие „Кралят на клоунадата“.

– О, скъпи мой – тя едва говореше през изблиците смях, – ти наистина спечели битката.

Изведнъж той стана сериозен, сякаш някой му беше натиснал копчето.

– Мортима, аз едва сега започвам.

Той вдигна телефона и каза на централата:

– Вижте дали финансовият ми министър все още диша – даде инструкции и върна слушалката много внимателно обратно.

Телефонът иззвъня след по-малко от половин минута и оттам се чу уморен и полузаспал глас:

– Как си, Франсис?

– Добре и скоро ще бъда още по-добре. Слушай внимателно. В средата сме на особено трудна криза и вече хвърчат пера в гълъбарника. Трябва да предприемем мерки, преди съвсем да се оскубят. Смятам, че лирата ще падне още веднъж вдън земя. При тези обстоятелства би било нецивилизовано и недостойно да караме нашия приятел в Бруней да чака повече. Това би изложило на риск ключов международен алианс. Трябва да се обадиш на компетентните служители на султана и да ги посъветваш да продават своя транш от три милиарда лири възможно най-скоро.

– Боже мили, Франсис, това ще е краят за валутата ни – вече нямаше и следа от сънливост.

– Трябва да оставим пазарните принципи да си свършат работата. Колкото и да ми е мъчно, че това ще разпали страхове в сърцата на обикновените гласоподаватели, докато гледат как лирата се срива и лихвите по ипотеките им се качват. Още по-мъчно ми е, че целият този погром ще тежи на съвестта на краля и на всички онези, които го подкрепят.

Мъжът от другата страна не каза нищо.

– Ясен ли съм?

– Абсолютно – беше тихият отговор.

Ъркарт погледна внимателно слушалката, преди нежно да я постави обратно. Мортима го гледаше с нескрито възхищение.

– Всички правим жертви в битката, Мортима.

Сключи пръсти и ги допря до носа си. Несъзнателно започваше да прихваща част от маниерите на краля, помисли си Мортима.

– Не знам как да го кажа по-деликатно – продължи той. – А може би просто трябва да те помоля за разбиране и да говоря направо. Не е добра идея да водиш битка от стъклена къща. Ще бъде от полза, ако спреш да проявяваш такъв пламенен интерес към италианската опера. Той може лесно да бъде... разбран погрешно. Може да обърка войниците.