Майкъл Добс - Да изиграеш краля

Можеше ли да си позволи да не им обръща внимание? По дяволите, ставаше твърде стар за това, може би трябваше да си стегне багажа и да прекара една година в плаване из Карибите, а след това да си хване нормална работа. Но не сега, не и преди да направи един последен голям удар, за да покрие лодката и скапаната ипотека. Той насочи вниманието на пулсиращия си мозък към кутията, която го свързваше с брокерите и тяхната постоянна върволица от цени купува-продава, натисна бутона, за да се свърже.

– Как е кабелът? – запита той.

Това беше дилърски жаргон за цената на британските лири стерлинги, водещ началото си от дните, когато двете велики финансови империи, Лондон и Ню Йорк, били свързвани само от един кабел през Атлантика. От кабела и от неутолимата си алчност, разбира се.

– Двайсет, двайсет и пет. Пет до десет – пропука слушалката в отговор.

Дори в ерата на космическите совалки не успяваха да оправят връзката със залата на брокерите, която беше на една врабча пръдня разстояние. Да не би пък и ушите му да отказваха?

Въздъхна. Скъп на триците, евтин на петте милиона.

– Давай. Пет.

И продаването започна.

Вратата към офиса на главния редактор бе затворена. Не че имаше някакво значение; всички в сградата щяха да разберат в рамките на няколко минути. Заместник-редакторът, редакторът на новините и фоторедакторът стояха около бюрото на главния във формация, която наподобяваше сиукси, които обикалят влаков вагон, но той не се даваше без бой.

– Няма да ги сложа на първа страница. Отвратителни са. И са нарушаване на личното пространство.

– Но са новина – отговори заместникът през стиснати зъби.

– Нали знаеш правилото на собственика ни. Да не слагаме на първа страница нищо, което може да е обидно за две възрастни дами, които четат вестника ни на закуска – контрира главният.

– Точно затова напоследък ни четат само възрастните дами!

На главния редактор му се прииска да навре тези думи обратно в гърлото на амбициозния си заместник, но тъй като това беше точната фраза, която бе използвал самият той в честите си спорове със застаряващия им собственик, не го направи. Вместо това отново се загледа в двете снимки, които вече бяха кропнати с червен молив, за да не се отвлича вниманието от леглото, разхвърляните възглавници и заплетените крайници, а да се съсредоточи върху тялото и лицето на принцесата.

– Не можем. Просто са вулгарни.

Без да каже и дума, фоторедакторът се наведе над бюрото и с червен молив и линийка направи още две прави линии, прорязващи двете снимки точно над нивото на зърната ѝ. Това, което остана, беше виждано вече в безброй плажни снимки на принцесата, но то не беше основната разлика; изражението на лицето ѝ, извитият ѝ гръб и езикът в ухото ѝ разказваха цялата история.

– Какво казват от двореца? – попита уморено редакторът.

– Лапат мухи. Откакто Майкрофт публично се дефлорира, те са в някаква тяхна си каша.

– Първо Майкрофт, сега и това... – редакторът поклати глава, съзнавайки, че щяха да спрат да го канят по представителни вечери, ако това излезеше под неговото име. Намери сили за още един изблик на съпротива. – Вижте, това не е скапаната Френска революция. Няма аз да съм този, който ще хвърли кралското семейство на гилотината.

– Тук има въпрос, който касае общественото внимание – намеси се редакторът на новините малко по-спокойно, отколкото заместника. – Кралят се занимава с всякакви дела, забърква политически спорове, а очевидно не обръща внимание на това, което се случва под собствения му покрив. Той трябва да бъде въплъщение на морала на нацията, а не съдържател на бордей. Оказа се, че е по-сляп от Нелсън 16.

Редакторът наведе глава. Лирата вече беше паднала с почти два цента заради слуховете; това причиняваше реални вреди.

– Никой не иска от теб да поведеш революция, а само да не изоставаш от другите – заместникът отново хвана тоягата. – Снимките са навсякъде. На сутринта ще сме единственият вестник без тях.

– Не съм съгласен. Не ми пука за чуждестранните парцали. Това е британско издание. Всеки редактор в този град знае какви ще са последствията от тези снимки. Никой няма да избърза, не и британските вестници. Не.

Той се изпъчи патриотично и поклати решително глава.

– Няма да ги публикуваме, освен ако не знаем със сигурност, че някой друг го е направил първи. Може и да изпуснем една сензация, но не бих искал подобна сензация да е изписана на надгробната ми плоча.