Майкъл Добс - Да изиграеш краля

Банката на Англия и други европейски банки се изказаха в подкрепа на лирата веднага след като пазарите отвориха, но не можаха да предотвратят по-нататъшните спекулативни продажби, които дърпат валутата силно надолу към дъното на регламентираните ѝ граници в ЕС. Има сведения за притежател на сериозно количество лири в Далечния изток, който продава валутата. Съществуват опасения, че лихвените проценти могат да претърпят сериозно увеличение, за да се подкрепи страдащата лира.

„Този тип ситуация е нова за нас – коментира един дилър. – Пазарите мразят несигурността и от тази сутрин те са в смут. Шейховете питат как, ако Бъкингамският дворец се разпада, да сме сигурни за безопасността на Банката на Англия? Във финансовите къщи цари атмосферата на свинарник преди Коледа...“

16Лорд Нелсън (1758–1805) – вицеадмирал на британската флота, герой от войните с Наполеон. Губи едното си око в битка при Корсика. – Б. пр.

17Срочен депозит със срок от един ден. – Б. пр.

По дяволите, колко е упорит! И на кръст да го разпъна,

пак ще реши да възкръсне на третия ден.

Денят беше подходящ за бесилото, помисли си Макилин. Камарата беше претъпкана над капацитета си, много депутати стояха прави, приклекнали на пътечките или скупчени от двете страни на стола на председателката. Количеството предимно мъжки тела, притиснати едно в друго, пораждаше буйна, шумна атмосфера, преизпълнена с очакване. Говореше се, че е имало подобни сцени в Тайбърн 18, когато бесели някакъв нещастник на трикраките бесилки, и че дори се плащало за привилегията да гледаш как горкото копеле се люлее.

Жертвите за деня вече нарастваха. Вълните на паника бяха минали през валутните пазари и бяха залели и Стоковата борса, до обяд цените на акциите го отнесоха, и то лошо. Болезнени викове, идващи от тези с позиции, изложени на риск, се чуваха из целия град и ставаха все повече. Строителните асоциации се срещнаха на извънредно заседание; лихвите по ипотеките щяха да бъдат повишени, единственият въпрос беше с колко. Вината не беше на краля, разбира се, но хората вече бяха изгубили невинната си вяра в лошия късмет, в това, че бедствията просто се случват, и търсеха виновник. А това значеше, че и Макилин ще бъде под обстрел. Печално си спомни последните си публични изяви в подкрепа на кралското семейство, потръпвайки от репликата си „сто процента“. Цяла сутрин се беше чудил дали да не избере агресията като най-добра форма на защита и да застане изцяло зад краля, пък каквото ще да става, но реши, че позицията на краля е обкръжена от твърде много вражеска артилерия. Войниците му не бяха камикадзета, нито пък биха го последвали така сляпо. А и нямаше смисъл да ги изтрепят при щурма за няма нищо, по-добре да се скрият сега и да запазят сили за друга битка. Щеше да започне с някакъв въпрос за човешките права, точно така, някакви общи приказки за морал. После въпрос за неочакваното посещение на министър-председателя в Москва, обявено за следващата седмица. Това щеше да свърши работа, да го отведе далеч от звука на битката, да разхлаби примката на бесилото... Докато чакаше, започна да се чувства лепкав от задухата и близостта на телата на охранените мъже, които бяха натъпкани в залата.

Той видя Ъркарт, който се появи точно навреме за началото в 15:15 и започна да си проправя път през мелето, което заобикаляше председателката, и покрай изпънатите крайници на други министри от кабинета, накацали небрежно по предната скамейка. Ъркарт се усмихна на Макилин през катедрата, за кратък момент тънките му устни се разтвориха, за да се покажат резците, първият предупредителен изстрел от следобедната офанзива. Зад Ъркарт седеше многоуважаемата народна представителка за Северен Дорсет, която се заклати раболепно, докато господарят ѝ заемаше мястото си. Беше облечена в крещящо червено костюмче, което се открояваше като светофар сред мрачните сиви костюми и което щеше да седи добре на телевизионните екрани. Цяла сутрин беше упражнявала пред огледало изражението си на подкрепа. Тя беше красива и добре поддържана жена в ранни четиридесет с глас като на хиена, за който имаше слух, че може да стигне горно до в леглото – твърдение, подкрепено дори от някои членове на опозицията. Тя никога нямаше да стигне до министерски пост, но мемоарите ѝ вероятно щяха да станат бестселър.

Макилин се облегна назад, придавайки си спокоен вид, докато хвърляше погледи към балкона над главата си, където беше пресата; над изящната балюстрада виждаше главите на драскачите, лицата им, напрегнати в очакване, с подострени моливи и предразсъдъци. Нямаше да ги кара да чакат, щеше да влезе на бойното поле при първа възможност, щеше да развее флага си и да се оттегли, преди да е започнала истинската битка и всичко да излезе извън контрол. Човешките права, точно така. Ама че хубава идея.