Майкъл Добс - Да изиграеш краля

– Да, Брайън, добре съм и жена ми е добре. Благодаря ти много, а сега млъкни и ме слушай. Важно е. Утре следобед ще получиш информация за ново проучване. Телефонна анкета по повод на паниката в пазарите. Резултатите ще бъдат шокиращи. Те ще покажат, че правителството има десет пункта преднина пред опозицията и че моят рейтинг се е удвоил – той се заслуша за момент. – Много ясно, че е новина за първа страница, защо, за бога, мислиш, че я давам първо на теб? Така. Новината за това проучване на първа страница ще бъде подкрепена от коментарна статия във вестника ти, нещо в този смисъл: „Кризата с ипотеките и кризата в монархията“. Тя ще хвърли вината за проблемите с лирата и загубата на позиции в международен план пряко върху краля и неговата личност, както и върху политиците опортюнисти, които го подстрекаваха в това, което ще заключите, че е пагубно грешна преценка от негова страна – да пречи на работата на правителството. Слушаш ли ме?

От слушалката се чу кратко грачене и Ъркарт извъртя очи нетърпеливо.

– Трябва да изкажете аргумента, че безпринципната подкрепа към краля е разбила партията на опозицията и е съсипала доверието в Макилин. И още по-лошо – че е хвърлила страната в конституционна бъркотия, която е причинила дълбоки икономически проблеми. С прискърбие ще призовете за преразглеждане на устройството на монархията – ограничаване на правомощията, влиянието, размера и доходите ѝ. Нали си записваш внимателно. Да, ще почакам... – той направи пауза. – Сега идва най-важното, Брайън. Слушай много внимателно. Редакционната ти статия ще завърши със заключението, че създалата се атмосфера на икономическа, политическа и конституционна несигурност изисква незабавно решение. Няма време за продължителни дебати, за парламентарни комисии – не и докато всеки акционер и всеки с ипотека в тази страна се пържи на тигана. Трябва да се вземат решителни мерки. Веднъж завинаги, в национален интерес. Трябва да посочите, че единственият законов начин да се установи кой командва Великобритания, е чрез избори. Разбра ли? Избори.

Той погледна към Сали и ѝ намигна.

– Скъпи Брайън, разбира се, че е шокиращо, затова ти давам възможност да се подготвиш. Но това трябва да остане между нас до утре. Да не се втурнеш към букмейкърите да залагаш на предсрочни избори. Нека това да е още една от малките ни тайни, нали така? Ако имаш някакви въпроси, търсиш само мен, Брайън, независимо по кое време от денонощието. Разбрахме ли се? Дочуване.

Обърна се към Сали в очакване. Тя му отвърна със сериозно, почти намръщено изражение.

– И кой очакваш да изготви това магическо проучване за една нощ, Франсис?

– Ами ти, скъпа моя. Ти, кой друг.

Подутите ѝ очи потънаха обратно в орбитите си, сякаш се опитваха да се скрият. Минаваше полунощ, но тя продължаваше да седи пред компютърния терминал, откакто последните от екипа ѝ си бяха тръгнали за нощта и я бяха оставили сама. Имаше нужда от пространство, за да помисли.

Изготвянето на въпросника беше лесно. Нищо особено или необичайно. В чекмеджетата си имаше достатъчно дискети с произволни телефонни номера, чрез които можеше да манипулира извадката и по този начин да извърти резултатите, да използва мненията само на богатите или само на бедните, да натежат или живеещите в общежития, или живеещите в модерните предградия, да зададе въпросите или само на безработните, или само на директорите. Проблемът беше в това, че не знаеше колко точно да наклони извадката, за да получи искания резултат – Ъркарт имаше явна преднина, но с колко? Колкото и да беше, със сигурност щеше да се увеличи, след като от „Таймс“ бият тревогата. Наоколо цареше толкова несигурност и напрежение, че беше идеалният момент да подкараш кервана.

Тя стана и започна да се разхожда из мизерния си офис. Разходите бяха сведени до минимум, само приемната беше лъскава, качеството идваше от стратегията и мисленето – все евтини неща. Материалната база беше плачевна. Тя мина покрай редиците отворени офис кутийки, покрити с плат за звукоизолация, които утре щяха да се напълнят със събраните от кол и въже служители на половин работен ден, които щяха да седнат пред компютърните екрани и да започнат да звънят на случайно подбрани телефонни номера, изплюти от главния компютър; щяха да четат написаните въпроси, без да се замислят, и също толкова механично да записват отговорите. Никога не биха заподозрели нещо. Те бяха пройдохи с окъсани дънки; медицински сестри от Нова Зеландия, които идваха след смяна и се тревожеха най-вече за това, че им закъснява цикълът; провалили се бизнесмени, които бяха опрали пешкира за грешките на други хора; бледни студенти, които нямаха търпение да започнат да правят своите грешки. Важното беше само да имат някаква компютърна грамотност и да могат да се появят, когато ги повикат. Нямаше как да знаят какво се случва с информацията, която събират, а и да имаше, едва ли би им пукало. Тя се разходи по мокета, изтъркан и с полепнали тук-таме дъвки, огледа липсващите пластмасови плочки в ъгъла, където каналът се беше запушил и беше започнал да връща, прокара пръст по металните рафтове, които преливаха от инструкции за ползване на компютър, телефонни директории и куриерски товарителници в найлонови пликове, разхвърляни като обвивки от бонбони във ветровит ден. Тук влизаше много малко дневна светлина, за да разкрие процеса зад една агенция за социологически проучвания. Казваше на клиентите си, че е от съображения за сигурност; реално беше, защото мястото приличаше на торище. Едно цвете в саксия се беше борило за светлина и в крайна сметка беше изсъхнало и умряло, а сега играеше ролята на пепелник. Това беше нейната империя.