Майкъл Добс - Да изиграеш краля

– Искахме да го видим обесен, а не как върви към залеза под аплодисментите на тълпата – изджафка Стампър.

Сали подозираше, че той се дразни на присъствието ѝ в това, което доскоро е било ексклузивно мъжки клуб.

– Не се ядосвай, Тим – отговори Ъркарт. – Нашата цел не е Майкрофт, а кралят. И докато оглежда владенията си от върха на планината, почвата под краката му започва да се свлича. Още малко и ще му дадем начален тласък. Предлагам ритник в гърба.

– Но имаш само седмица преди... Тези кадри от турнето ще те съсипят, Франсис – каза тихо тя, възхищавайки се на спокойствието му.

Той я погледна с присвити, студени очи, сякаш я порицаваше, че ѝ липсва вяра.

– Има кадри и кадри, скъпа Сали.

Мрачна усмивка разцепи лицето му, но очите останаха хладни като камък. Той отиде до бюрото си, извади малко ключе от портфейла си и отключи най-горното чекмедже. Издърпа оттам голям кафяв плик и разпиля съдържанието му по бюрото. Всяко движение беше отмерено като на бижутер, който показва скъпоценни камъни. Това бяха цветни снимки, може би десетина, той ги подреди и избра две, като ги вдигна пред Сали и Стампър.

– Как ви се струват?

Тя не беше сигурна дали има предвид фотографиите, или голите гърди, които се виждаха на тях. Двете снимки, както и всички останали, разкриваха неприкритите прелести на принцеса Шарлът. Единствената вариация по темата беше позата на тялото ѝ, както и кълченето на младия мъж с нея.

– Уха – ахна Стампър.

– Част от министър-председателската работа е да ти се доверяват най-различни тайни. Тежко бреме е, знам. Такива небивалици. Като например историята за един млад адютант на принцесата, който, изплашен, че мястото му до и върху нея е под заплаха, решил да се презастрахова чрез тези фотографии.

– Уха – възкликна Стампър още веднъж, докато преравяше другите снимки.

– За лош късмет адютантът – продължи Ъркарт – се опитал да осребри полицата си при грешния човек, един разследващ журналист, който по стечение на обстоятелствата е и бивш агент от тайните служби. И така снимките се оказаха в чекмеджето ми, докато нещастният любовник получи ясни гаранции, че ще му бъдат откъснати топките, ако копия на снимките стигнат до „Флийт Стрийт“.

Той дръпна фотографиите от Стампър, който сякаш се беше загледал в тях излишно дълго.

– Нещо ми подсказва, Тимъти, че не бих искал да съм на негово място след няколко дни.

Двамата мъже се засмяха вулгарно, но Ъркарт забеляза, че Сали не се наслаждава чак толкова на момента.

– Нещо притеснява ли те, Сали?

– Не е редно. Кралят е този, който пречи на работата ти, а не Майкрофт или принцесата.

– Първо режем крайниците...

– Но тя нищо не е направила. Не е замесена.

– Много скоро ще бъде – изсумтя Стампър.

– Наречи го риск на професията – добави Ъркарт. Усмивката му беше изтъняла.

– Не мога да не помисля за семейството ѝ. За ефекта върху децата ѝ – в гласа ѝ се долавяше нотка на упорство, а пълните ѝ, изразителни устни бяха присвити непокорно.

Неговият отговор беше бавен и твърд като камък.

– Войната ражда нещастие. Има множество жертви.

– Единственият ѝ грях, Франсис, е, че има здравословен сексуален нагон и слаботелесен съпруг, продукт на английския инцест.

– Нейният грях е, че се е оставила да я хванат.

– Само защото е жена!

– Спести ми колективния феминизъм – извика гневно Ъркарт. – Цял живот е яла на кралската маса и сега е време да си плати сметката.

Тя щеше да отговори, но видя искрите в очите му и се спря. Нямаше да спечели този спор, а в него можеше да загуби много повече. Каза си, че не може да си позволи да бъде толкова наивна. Не ѝ ли беше добре известно, че сексът на жената е само инструмент, оръжие, което често попада в ръцете на мъжа? Тя отстъпи и се извърна.

– Тим, нали ще се увериш, че тези снимки ще получат нужното внимание? Засега само две. Останалите ги остави.

Стампър кимна и използва възможността да се наведе над бюрото и да прегледа отново всички фотографии.

– Още сега, Тим. Знаеш подходящия човек, нали.

Главата на Стампър се вдигна рязко, очите му проблеснаха, когато погледна първо Ъркарт, после Сали и накрая отново Ъркарт. В черните въглени на зениците му се появи разбиране на ситуацията, а после и ревност. Тя си пробиваше път в отношенията му с шефа и имаше едно преимущество, с което дори Стампър с цялото си коварство и обиграност не можеше да си съперничи.

– Веднага ще се заема, Франсис.

Той взе две от снимките и погледна остро Сали.