Майкъл Добс - Да изиграеш краля

Да не съм психиатър.

Автобусът, който отвеждаше журналистите от Горбалс 15към летището в покрайнините на Глазгоу, се олюля, когато зави рязко към паркинга. Майкрофт, застанал прав в началото на пътеката, се хвана здраво, докато разглеждаше резултатите от делото си. Голямата част от журналистите в автобуса бяха изтощени, но доволни, трудът им се беше настанил по първите страници за цели три дни, а техните разходи бяха оправдани поне за месец напред. Бяха залели Майкрофт с аплодисменти за херкулесовските му усилия да им помогне да си свършат работата. Той беше спечелил тяхната симпатия и това бе изписано на всяко лице истински и искрено, докато очите му не достигнаха задните седалки. Там като непослушни ученици седяха Кен Рочестър и фотографът му заедно с друга двойка от един конкурентен вестник, която също се бе присъединила в последния момент. Те не бяха акредитирани кореспонденти с двореца, но пътуваха под флага на един журналистически трик, който се наричаше коментарни статии. Вниманието, което му обръщаха, и фотоапаратите, които бяха насочени в негова посока, когато трябваше да следват краля, не оставиха никакво съмнение в Майкрофт за кого възнамеряват да пишат следващите си коментари. Явно мълвата се разпространяваше и лешоядите кръжаха над главата му, а присъствието на конкуренти щеше да ги направи още по-нетърпеливи. Оказа се, че има дори по-малко време, отколкото бе предполагал.

Мислите му се върнаха към думите, вдъхновили него самия, както и много други хора през последните няколко дни – думи, които бе взел директно от краля. Думи за необходимостта да намери себе си, да отговори на тези неща, които усеща дълбоко вътре, да види дали е достоен не само да си върши работата, но и да бъде човек. Необходимостта да спре да бяга. Помисли си за Кени. Те нямаше да го оставят на мира, сигурен беше, рочестъровците в този свят не бяха от типа хора, които ще те оставят на мира. Дори Майкрофт никога да не се види с Кени отново, те щяха да използват Кени като разпалки за кладата, щяха да унищожат Кени, за да стигнат до него, щяха да унищожат него, за да стигнат до краля. Той не изпитваше гняв, нямаше смисъл. Така работеше системата. Свобода на пресата, майната им на слабите. Усети се изтръпнал, почти безпристрастен, дистанциран дори от собствената си съдба, сякаш беше излязъл извън себе си и можеше да гледа този друг човек с обективната преценка на професионалист. В края на краищата той беше професионалист.

В задната част на автобуса Рочестър шепнеше заговорнически в ухото на фотографа си, който вдигна апарата и изтръгна поредната серия снимки, докато Майкрофт стоеше над главите на журналистите като актьор пред публиката си, който разиграва някаква велика драма на обречения. До края на седмицата, помисли си Майкрофт. Това беше времето, което му оставаше. Колко жалко, че боклук като Рочестър щеше да получи заслугата за историята, а не кореспондентите с двореца, с които бе работил и които бяха спечелили уважението му през всичките тези години. Докато спусъкът на фотоапарата продължаваше да щрака, той усети как спокойствието му бавно се стопява в киселината на неприязънта му към Рочестър с извитата му устна и манипулативното му хленчене. Усещаше, че започва да се тресе, и се хвана по-здраво. Не губи контрол, извика си наум, или рочестъровците ще спечелят, ще те разкъсат на парчета. За бога, бъди професионалист, излез от играта по своя начин!

Вече бяха по средата на паркинга, насочваха се към суетнята на сградата за излитащи. През обектива фотографът на Рочестър видя как Майкрофт тупна шофьора по рамото и му каза нещо, което го накара да отбие и да паркира в един тих ъгъл, на значително разстояние от терминала. Когато автобусът спря, Майкрофт пусна една скована усмивка за хората около себе си. Той стоеше прав точно по средата между тях.

– Преди да приключим това пътуване, остава още една част от историята, която не знаете. Тя може да ви изненада. Може да изненада дори и краля...

15Квартал на южния бряг на река Клайд в гр. Глазгоу, Шотландия, пренаселен и беден, силно засегнат от местната индустриализация. – Б. пр.

Човек, който е прекарал живота си в лов

на животни и жени, трудно може да претендира,

че е крал, а още по-малко човек от народа.

Ъркарт седеше на най-предната скамейка на правителството, скрит само зад катедрата, и оглеждаше армията от размахвани ръце и заканващи се езици пред себе си. Джордж Вашингтон? Чувстваше се повече като генерал Къстър. Сдържаността, която Макилин беше показал на прага на дома си, не съществуваше в неговите хрътки от опозицията, когато помиришат кръв. За тази работа се искаха здрави нерви, за да понесеш камшиците, стрелите и всички злобни провокации, които можеше да измисли един парламентарен враг. Трябваше да бъде уверен в себе си изцяло, да не оставя място за съмнение, от което враговете му да могат да се възползват. Абсолютна, безкомпромисна увереност в каузата му. Те бяха сган, на която липсваха не само принципи, но и въображение; нямаше да се учуди, ако в сегашната си роялистка треска запееха химна тук и сега, в Камарата на общините, което беше единственото място в цялото кралство, където монархът нямаше право да стъпва. Погледът му се спря върху Бичето и се усмихна мрачно. Бичето все пак оставаше верен на себе си. Докато другите около него ръмжаха и се пенеха до изфабрикувани емоционални висоти, Бичето седеше сред тях и се оглеждаше засрамено. За него каузата беше по-важна от победата. Не можеше да я пренебрегне само за да грабне възможността да унижи своя опонент. Какъв глупак.