Майкъл Добс - Да изиграеш краля

Кралят се изчерви. Той поне имаше приличието да признае собственото си невежество. Подпря се на едно коляно, без да обръща внимание на влагата и мръсотията, която беше навсякъде, за да слуша и да се опита да разбере. А от входа на подлеза, където ги беше подредил Майкрофт, камерите записаха образа на един тъжен, просълзен мъж, коленичил в мръсотията, за да слуша разказа на един скитник.

Много от тези придружаващи членове на медиите по-късно казаха, че никога не е имало кралски прессекретар, който да е работил по-неуморно и с повече въображение, за да им даде историите и кадрите, които са им необходими. Без да се месят на краля и без да се набиват прекалено жестоко в трогателните сцени на лична мизерия и лишения, те срещаха изобилие от такъв материал. Майкрофт слушаше, разбираше, придумваше, уреждаше, насърчаваше, съветваше и улесняваше. В един момент се намеси, за да забави краля за миг, докато снимачният екип намери идеалната позиция и смени касетата, в друг момент прошепна в ухото на краля и го накара да повтори една реплика, докато от канализацията се издигаше пара, красиво осветена от уличното осветление, на фона на която майка приспиваше бебето си.

Той спореше с полицията и се разправяше с местните власти, които се опитваха да се промъкнат в картината. Това не трябваше да се превръща в чиновнически керван, който щеше да премине от другата страна веднага след като му направят задължителната снимка; това беше човек, който опознаваше кралството си, сам с няколко нещастници и съвестта си. Или поне така го обясни Майкрофт и те му повярваха. Ако през тези три дни кралят спа на пресекулки, то Майкрофт изобщо не мигна. Но докато бузите на краля все повече пребледняваха, а очите му ставаха все по-хлътнали и изпълнени с угризения с течение на тура, то тези на Майкрофт пламтяха с огъня на завоевател, който вижда отплата във всеки кадър на лишения и триумф, във всяко изщракване на фотоапарат.

Докато кралят стоеше приведен до картоненото убежище на бездомника, знаеше, че костюмът му ще бъде съсипан от влажната слуз, която покриваше всичко, но не помръдваше. Той просто беше коленичил в това, старецът живееше в това. Накара се да остане, да не обръща внимание на миризмата и на пронизващия вятър, да кима и да се усмихва окуражително, докато старецът разказваше през свирещите си дробове за университетските си титли, за нещастния си брак с невярната си съпруга, който разбил кариерата и самочувствието му, за това как е изпаднал и не е успял да се съвземе. Докато разказваше, не пропускаше да се обръща по етикет към краля. Не търсеше вина, не се оплакваше, не проклинаше нищо, освен студа. Преди беше живял в каналите, където било по-сухо и топло и не го притеснявали полицаите, но от Водно стопанство разбрали и сложили катинар на входа. Това изискваше момент да бъде осмислено. Бяха изгонили този човек от каналите...

Бездомникът протегна ръка, разкривайки превръзка, през която се беше просмукала и засъхнала някаква телесна течност. Превръзката беше мръсна и кралят почувства как го побиват тръпки. Старецът се приближи, безформените му пръсти трепереха, завършваха с дебели, черни нокти – ръка, която беше фрапираща дори за канализацията. Кралят я стисна здраво и я задържа дълго.

Когато най-сетне се изправи, за да продължи, имаше грозно петно на крачола на костюма си, а очите му бяха влажни. Може би заради щипещия вятър, защото челюстта му бе стисната ядосано, но от сълзи на състрадание, щеше да кажа пресата. „Кралят на съвестта“ – щяха да крещят заглавията. Кралят тръгна бавно към изхода на капещия подлез, за да се изкачи върху първата страница на всеки вестник в страната.

Съветниците на Гордън Макилин спориха по въпроса цял ден. Първоначалната идея беше да се свика пресконференция с всички възможни фанфари и посланието да е толкова силно, че да гарантира, че няма да остане журналист без отговор на въпроса си. Но лидерът на опозицията имаше своите съмнения. Ако целта на упражнението беше да се идентифицира възможно най-тясно с посещенията на краля, не трябваше ли да го направи в съпоставим стил? Нямаше ли една официална пресконференция да изглежда твърде тежко, прекалено натрапчиво, сякаш се опитва да отвлече вниманието за политическите цели на партията? Съмненията му се превърнаха в потоп от несигурност и плановете се промениха. Пуснаха неформално съобщение. Макилин щеше да се позадържи на прага на дома си веднага след закуска, докато си казва довиждане с жена си в трогателна семейна сцена, която допълва неформалното естество на пътуването на краля, и ако се случеше така, че там да има фотоапарати или журналисти...