Майкъл Добс - Да изиграеш краля

Майкрофт не беше сигурен, че може да се справи с този вид натиск; още по-малко беше сигурен, че има правото да го иска от Кени. Той се приближи до прозореца и погледна нагоре-надолу по тъмната улица, търсейки в сенките всеки намек за любопитни очи. Нямаше нищо или поне нищо не успя да види, но скоро щеше да има, може би още утре.

Кени беше заспал отново, невинен и незнаещ, тялото му, извито в чаршафите, както само младите хора правят. Всичко, което искаха, беше да ги оставят на мира и все пак беше само въпрос на време, преди другите да дойдат и да ги разкъсат.

Ъркарт пристигна със закъснение от дипломатическия прием, за да открие, че Сали го чака, говорейки си над пластмасова чаша кафе с двамата офицери от охраната в това, което минаваше за техен офис: една тясна стая с размер на килер в началото на коридора. Тя бе кацнала на ъгъла на бюрото им, подпряна на дългите си елегантни крака, на които седналите полицаи се възхищаваха без излишна сдържаност.

– Извинявам се, че ви прекъсвам работата, господа – промърмори заядливо той.

Осъзнаваше, че се държи ревниво, но се почувства по-добре, когато полицаите скочиха на крака, очевидно стъписани, като един от тях разля малко от кафето си.

– Добър вечер, г-н министър-председател – усмивката ѝ беше широка, топла и не показваше последици от предишното им неразбирателство.

– А, г-це Куин. Припомнете ми. За още анкети ли става дума?

Той се опита да се направи на разсеян.

– Кого заблуждаваме? – прошепна Сали с ъгълчето на устата си, докато се отдалечаваха.

Той повдигна вежда.

– Ако си бяха помислили, че си забравил за късна среща с жена с фигура като моята, щяха да повикат белите престилки.

– Не им се плаща да мислят, а да изпълняват – отговори сприхаво той.

Звучеше сериозен и Сали реши, че е по-добре да бъде нащрек. Смени темата.

– Като говорим за анкети, вие сте с шест пункта напред. Но преди да се зарадваш, трябва да ти кажа, че турнето на краля много бързо ще ви изяде преднината. Ще бъде страхотен цирк – голямо количество ръкостискания и приказки за съчувствие. Честно казано, все неща, които не са ви силата.

– Страхувам се, че Негово Величество ще си има собствени проблеми, които да го разсейват до края на седмицата.

– Тоест?

– Неговият прессекретар и близък приятел, Майкрофт, е хомосексуалист. И се е задомил с един стюард.

– И какво от това? Не е престъпление.

– Но за съжаление, тази история ще стигне до пресата и като се има предвид тяхната репутация, ще направят така, че да му се прииска да е обикновен престъпник. Не става дума само за измамата в семейството му – явно горката му съпруга е избягала от брачното ложе след повече от двадесет години семеен живот, отвратена от поведението на мъжа си. Има го и въпроса по сигурността. Човек, който има достъп до всякакъв вид информация, държавни тайни, в сърцето на кралското семейство, е минал през всички процедури и се е издигнал на базата на лъжи. И това го прави уязвим за изнудване и натиск.

Ъркарт се облегна на бутона, който повикваше частния асансьор към апартамента на най-горния етаж.

– И накрая най-сериозната измама – към самия крал. Цял живот са били приятели, а се оказва, че го е предал. Освен, разбира се, ако някой не реши да стигне до неблагосклонния извод, че кралят е знаел през цялото време и че е прикривал стария си приятел. Каква бъркотия.

– Нали не намекваш, че и кралят е...

– Аз не намеквам нищо. Това е работа на пресата – отговори той. – И с увереност предвиждам, че до края на седмицата тя ще нагази дълбоко в тази история.

Вратата на асансьора се отвори приканващо.

– Тогава защо да се изчаква, Франсис? Защо не ударите сега, преди кралят изобщо да е тръгнал и да ви е нанесъл някаква вреда?

– Защото това с Майкрофт е просто една купчина лайна. Кралят трябва да бъде бутнат долу не от купчината, а от върха на планината и до края на пътуването си ще се е изкачил възможно най-високо. Мога да почакам.

Те влязоха в малкия и мръсен асансьор, който бе монтиран във вдлъбнатината на старата къща по време на отдавнашен ремонт. Тясното пространство, заградено от голи метални стени, ги събра близо един до друг и когато се затвориха вратите, тя видя начина, по който светнаха очите му, усети неговата увереност, дори арогантност на лъв в леговището си. Тя можеше или да бъде неговата лъвица, или да се окаже неговата плячка; трябваше да се движи в крак с него, иначе рискуваше да бъде погълната.