Майкъл Добс - Да изиграеш краля

Това бяха толкова дребни, долни душици. Наричаха себе си политици, лидери, но нито един от тях не разбираше властта. Той щеше да им покаже. Щеше да покаже и на майка си. Щеше да ѝ покаже, че е по-добър от Алистър, че винаги е бил по-добър, винаги е бил по-добър от всички тях. Никакви съмнения. Когато дадоха думата на първия, Ъркарт вече знаеше какво ще отговори независимо от въпроса. Въпросите им винаги бяха толкова предвидими. Щяха да го питат за краля. И мадам председателката щеше да възрази, но той все пак щеше да им отговори. Щеше да изтъкне принципа, че монархът няма място в политиката. Щеше да порицае злонамерените им опити да го въвлекат в идеологическа война. Щеше да извърти темата, че всеки глупак може да посочва проблеми, а отговорните хора търсят решения. Щеше да ги окуражи да вдигат все по-голям шум, дори това да означаваше, че той самият ще търпи унижения, за да може те да се обвържат толкова тясно с краля, че да не могат после да разплетат възлите. Тогава и чак тогава щеше да бутне Негово Величество от върха на планината.

– Мамка му! Мамка му! Мамка му!!! – ругатните рикошираха от стените, докато Стампър даваше израз на гнева си и заглушаваше телевизионния репортаж.

Сали и Ъркарт не бяха сами. Стампър седеше в едно от големите кожени кресла в кабинета на министър-председателя, като нервно поглъщаше новините заедно с ноктите на ръцете си. За пръв път, откакто бе започнала връзката им, бяха в компанията на друг човек. Може би Ъркарт искаше някой друг да знае, може би тя се беше превърнала в символ на статут, в реквизит на неговата мъжественост и на егото му. Или просто искаше да има публика за своя триумф. Ако това беше причината, сигурно вече горчиво съжаляваше, докато гледаше сцените, които се развиваха пред очите им.

„В изумителен финал на кралското турне днес следобед прессекретарят на краля, Дейвид Майкрофт, обяви, че подава оставка“, съобщи репортерът.

„Аз съм хомосексуалист.“ Снимките на Майкрофт не бяха много ясни, беше на контражур от прозорците на автобуса, но вършеха работа. Заобиколен от седнали колеги, той споделяше с тях новината, както беше правил много години, като музикант, който дърпа струните на публиката си. Това не беше човек, притиснат до стената, с шарещ поглед и потно чело. Това беше човек, който контролира ситуацията.

„Надявах се, че личният ми живот може да остане личен и да не пречи на отговорностите ми към краля, но вече не съм сигурен, че е така. Затова напускам.“

„Какъв беше отговорът на краля?“, чу се въпрос от друг журналист.

„Не знам. Още не съм му казал. Когато поисках да напусна, той отказа да приеме оставката ми. Както всички знаете, той е човек, способен на най-дълбоко съчувствие и разбиране. Но дългът на монарха е по-важен от дадения човек, особено един обикновен прессекретар, и затова сам реших да го освободя от тази отговорност, като обявя оставката си публично, пред вас. Искрено се надявам, че Негово Величество ще ме разбере.“

„Но защо, за бога, хомосексуализмът да е пречка за вашата работа?“

Майкрофт изкриви лице в кисела усмивка: „Мен ли питате?“.

Той се засмя като някого, който е чул сравнително смешна шега. Нямаше неприязън, нямаше ръмжене на ранено животно. Божичко, беше изкусно изпълнение.

„Очаква се от един прессекретар да спомага за разпространението на новините, а не самият той да се превръща в новина. Спекулациите за личния ми живот щяха да направят невъзможно изпълнението на професионалните ми задължения.“

„Защо сте го крили толкова години?“ – това беше Рочестър от задните седалки на автобуса.

„Да съм го крил? Не съм. Бракът ми приключи наскоро след много години семеен живот. Винаги съм бил верен на жена си и съм ѝ много благодарен за всички щастливи години, които прекарахме заедно. Но с развода разбрах и нещо за себе си и може би ми се откри една последна възможност да бъда човекът, който вероятно винаги е трябвало да бъда. Направих този избор. И не съжалявам.“

С очевидната си искреност той бе спрял атаката. Така или иначе, повечето хора там бяха стари колеги, приятели, нищо не можеше да скрие атмосферата на симпатия и добронамереност. Майкрофт беше подбрал добре момента и хората.

Ъркарт извърна очи, когато репортерът продължи със сагата на кралския прессекретар, когото описа като „много уважаван и харесван“, на фона на кадри от току-що завършилото турне.

– Егоистично копеле – промърмори Стампър.

– Мислех, че го искате вън от играта – намеси се Сали.