Майкъл Добс - Да изиграеш краля

– Похвално, наистина похвално.

На Ъркарт му беше ясно колко преувеличава италианецът. Мондели ръководеше компания, която беше значима за италианските стандарти, но не беше в същата категория като много по-мощните мултинационални конкуренти.

– Но сега всичко това е поставено на карта, Ваше Превъзходителство. Бюрократите нищо не разбират от бизнес, не разбират живота. Те тероризират мен и всичко, което съм изградил.

Шампанското се разля над ръба на чашата му, а гласът му ставаше все по-страстен.

– Тези глупави бамбини в Европейската общност и техните регулации. Нали знаете, искат до две години напълно да променят начина, по който изхвърляме химически отпадъци.

– Това как ви засяга?

– Г-н Акарт – начинът, по който произнасяше името, звучеше, сякаш си прочиства гърлото. – Цял живот махам тези химикали от продуктите си. От това, в което увивате храната си, с което се миете, с което се обличате. Хартията, на която пишете. Аз ги правя екологично чисти, като махам тези ужасни... – той направи жест с късите си пръсти и смръщи лице, като че ли играеше на сцена – химикали от тях. И какво, по дяволите, се очаква да правя с тях сега? Правителствата си строят ядрените централи и после заравят ядрения отпадък, но бизнесмените нямат право. Няма вече да имаме право да заравяме отпадния продукт или просто да го горим, или да го изхвърляме в дълбокия океан. Тези бастарди в Брюксел дори искат да ми забранят да го пренасям към пустините в Третия свят, без да ги интересува, че хората в тези страни умират от глад и отчаяно търсят някакъв доход. Африканците ще умрат от глад, италианците ще умрат от глад, семейството ми ще умре от глад. Това е лудост!

Той пресуши чашата с шампанско.

– Простете ми, синьор Мондели, но вашите конкуренти не са ли в същата позиция?

– Конкурентите ми са само германци. Те имат дойче марката, когато им потрябват такива огромни инвестиции, за да се оправят с химикалите, както искат бюрократите. Аз нямам този лукс. Това е конспирация от германците да извадят конкуренцията от бизнеса.

– Но защо идвате при мен? Защо не потърсите вашето правителство?

– Ох, г-н Акарт, нима не знаете как стоят нещата в италианската политика? Моето правителство няма да помогне, защото е сключило сделка с германците за виното. Италианските фермери да продължават да произвеждат субсидирано вино, което никой не купува, в замяна за новите регулации по изхвърлянето на химическите отпадъци. Има триста хиляди производители на вино в Италия и само един Мондели. Вие сте политик, знаете какво означават тези цифри.

Мондели пропусна да спомене, че е усложнил положението си още повече, като е забегнал с една телевизионна актриса от Неапол, докато все още е бил женен за сестрата на италианския министър на финансите. Оттогава в Рим го посрещаха толкова топло, колкото автобус, пълен с английски футболни запалянковци.

– Много тъжно, синьор Мондели, съчувствам ви. Но очевидно това е въпрос, който се отнася до Италия.

– Въпросът се отнася до Европа, синьор Акарт. Бюрократите действат от името на Европа. Но прекаляват. А вие, британците, сте всеизвестни със способността си да се справяте с бюрократите в Брюксел и да им опонирате. Умолявам ви да обърнете внимание на въпроса. Умолявам ви да помогнете. Спрете регулацията. Комисарят по околната среда в Брюксел. Той е британец. Приятел ви е, нали?

– Може да се каже...

– Хубав човек – може би малко слаб. Много лесно го подвеждат хората му. Но иначе е хубав човек.

– Може да се каже и това...

– Доколкото знам, той много иска да го преназначите, като му свърши мандатът. Той би ви послушал.

Всичко това беше вярно, разбира се, всяка думичка.

– Вие имате правото да си извадите подобни заключения, синьор Мондели, но аз няма как да коментирам.

– Г-н министър-председател, не мога да ви опиша колко благодарен бих бил.

Това не беше вярно. Ъркарт знаеше от председателя на партията си, че Мондели е описал точно колко благодарен ще бъде. Беше предложил сто хиляди паунда за партийния бюджет. „Като знак на признателност към един велик интернационалист“, както сам бе казал. Стампър беше много доволен от уменията си да донесе такъв трофей за партията; Ъркарт беше напът да разбие илюзиите му.

– Опасявам се, че не мога да ви помогна, синьор Мондели.

– Ах, вашето британско чувство за хумор – не звучеше като да го оценява.

Изражението на Ъркарт беше, все едно току-що бе изял цял буркан кисели краставички.