Майкъл Добс - Да изиграеш краля

Негово Височество е човек, за когото единственото умствено упражнение е да си вади прибързани изводи. Но ако се отървем от него, чие лице ще слагаме по всички тези сувенири?

Тя изучаваше внимателно лицето му. То бе загубило цвета и енергията си. Очите бяха потънали, изглеждаха по-стари, високото чело бе сбръчкано, устните – сухи и опънати, челюстта – стисната. Стаята беше в мъгла от цигарен дим.

– Идваш тук с идеята, че ще промениш света по своя воля. А всичко, което се случва, е, че се оказваш в капан без изход. Напомня ти се, че си обикновен смъртен.

Той вече не беше министър-председателят, фигурата, издигната над останалите. Всичко, което тя виждаше, беше един мъж, като всеки друг, със струпан товар на раменете.

– Г-жа Ъркарт не е тук?

– Не – отговори замислено той, но после осъзна, че тя може да остане с грешно впечатление. Вдигна поглед от чашата с уиски. – Не, Сали. Не става дума за това. Не съм такъв човек.

– Тогава какво?

Той бавно сви рамене, сякаш мускулите го боляха от невидима тежест.

– Обикновено не съм склонен да се съмнявам в себе си. Но понякога всичките ти планове се изплъзват между пръстите и колкото повече се мъчиш да ги задържиш, толкова повече ти бягат.

Запали нова цигара и жадно вдиша дима.

– Както се казва, явно не ми е ден. По-скоро от две седмици не ми е ден.

Той дълго и мълчаливо я гледа през синкавия дим, който висеше във въздуха като тамян в църква. Бяха седнали в двете кожени кресла в кабинета му, минаваше десет вечерта и стаята беше тъмна с изключение на двете високи лампи в ъглите, които сякаш ги прегръщаха в светлината си, формирайки малък интимен свят, и ги отделяха от мрака навън. Тя можеше да познае, че той вече е изпил няколко уискита.

– Много ми се ще да ме разсееш малко, ще ти бъда много благодарен.

– Да те разсея от какво.

– Истинска бизнесдама!

– Или циганка. Какво те тревожи, Франсис?

Зачервените му очи не я изпускаха от поглед, чудеше се доколко може да ѝ се довери, опитваше се да надникне в нея и да разбере какви мисли се крият зад тази прибраност. Не откриваше женска сантименталност, а устойчивост, твърдост. Тя криеше вътрешността си добре, много добре. Бяха замесени от едно и също тесто. Той отново напълни дробовете си с никотин; все пак какво толкова имаше да губи?

– Смятах да проведа избори през март. Вече не. Не мога. Би било катастрофа. И Бог да пази краля.

Нямаше как да скрие горчивината и искреното терзание. Беше очаквал Сали да се стъписа, да бъде изненадана, че той ѝ разкрива плановете си, но тя не показваше повече емоция, отколкото би проявила, ако беше ѝ говорил за някоя нова рецепта например.

– Кралят няма да се кандидатира на изборите, Франсис.

– Не, но опозицията ще се възползва от всичко, което се случва покрай него. Ще мине под сянката му, която се оказва изключително широка. Какво сме... осем пункта назад? И всичко това заради един наивен резач на ленти.

– И не можеш да се справиш с опозицията, без да се справиш с краля?

Той кимна.

– Тогава какъв е проблемът? Миналия път и без това му беше набрал.

Погледна я печално.

– Опитвах се да го заглуша, не да го заколя. И виж какво се получи. Загубих. Да не си забравила? И то заради някаква си тъпа реч. Сега думите му се превърнаха в оръжия на парламентарния фронт и аз не мога да ги дискредитирам, без да дискредитирам краля.

– Не е нужно да го убиваш, просто убий популярността му. Една публична фигура е точно толкова популярна, колкото показва общественият рейтинг, а той може да се нагласи. Поне временно. Това няма ли да свърши работа?

Той отпи още една голяма глътка уиски и се загледа в тялото ѝ.

– О, циганко, има огън в гърдите ти. Но вече премерих сили с него и загубих. Не мога да си позволя да загубя втори път.

– Ако наистина мислиш да обявиш избори, ми изглежда, че не можеш да си позволиш и да оставиш нещата така. Плюс това той е просто един човек – настоя тя.

– Не разбираш. В една наследствена система човекът е всичко. Вие, американците, си мислите, че всеки е Джордж Вашингтон.

Той говореше с леко пренебрежение, забил нос в чашата. Сали не обърна внимание на сарказма.

– Този Джордж Вашингтон, който остарял могъщ, богат и умрял в леглото си?

– Монархът е като един велик дъб, под който се подслоняваме...

– Вашингтон сякъл дърва още като момче.

– Атака към монархията би превърнала електората в тълпа, която иска да ме линчува. Ще висят тела – моето най-напред – от всички клони на дървото.