Майкъл Добс - Да изиграеш краля

– Весела Коледа, Тим?

Думите на Стампър бяха като безкрайната арктическа нощ.

– Не и тази година, Франсис. Няма как да стане. Трябва да се примириш с този факт. Не и сега, не и след всичко това с краля. Просто няма как да стане.

Нова година

Бъкингамският дворец, 31 декември

Скъпи мой сине,

Днес започвам първата си пълна година като крал и съм изпълнен с мрачни предчувствия. Снощи сънувах нещо. Бях в стая, цялата бяла, всичко се виждаше леко размазано, както е присъщо за сънищата. Мисля, че беше болница. Стоях до една вана, бяла като всичко останало, в която две медицински сестри къпеха баща ми, стар, свършил, какъвто беше, преди да почине. Грижеха се за него внимателно и нежно, поливаха го с топлата вода, той се носеше по водата, беше спокоен, аз също. Чувствах едно спокойствие, едно смирение, което не бях усещал от много месеци.

Тогава се появи още една сестра. Тя носеше вързопче. Бебе. Теб! Увит в бял шал. Но когато се пресегнах развълнувано към теб, тя и другите две сестри изчезнаха. Аз те държах, но без моята помощ баща ми вече не се носеше над водата, а изведнъж потъна във ваната, водата закри лицето му, очите му се затвориха. Протегнах се към него с една ръка, но тогава ти започна да ми се изплъзваш и да падаш. За да му помогна, за да го спася, трябваше да те остава да паднеш. Не можех да спася и двама ви. Трябваше да реша на момента, той се давеше, а ти падаше от ръцете ми... И тогава се събудих.

Всичко ми е ясно. Кралското семейство трябва да символизира приемственост между миналото и бъдещето; аз не мисля, че това е възможно вече. Един крал може да се държи за миналото, за традициите, за гнилото. Или да избере бъдещето с цялата му несигурност, с всички опасности, които крие, и с всичките му надежди. Трябва да избираме.

Аз съм на кръстопът и като човек, и като монарх. Знам, че хората ме обичат, но това не ми носи удовлетворение. Когато тази ми популярност е за сметка на министър-председателя, това не може да донесе добро на нито един от двама ни. Г-н Ъркарт е много решителен човек и поне аз вярвам, че е така – много безскрупулен човек. Той иска бъдещето само за себе си, както вероятно би направил всеки министър-председател, но той сякаш не иска да остави нищичко за другите. Но ако аз няма да имам участие в бъдещето нито като човек, нито като монарх, тогава нямам мъжество, нямам душа, нямам нищо.

Няма да търся конфронтация, защото в крайна сметка ще загубя. Но няма да се превърна и в ням свидетел на едно безскрупулно и неблагоразумно правителство. Следи внимателно развитието на този голям диспут. И се учи, защото ще дойде и твоето време.

Отдаден, завинаги твой,

В политиката не е важно да познаваш всички.

Важното е теб да те познават.

Това беше маскен бал за Нова година, но Стампър отказа да се съобрази. За пръв път в политическата му кариера хората бяха започнали да го разпознават, да му се умилкват и да държат само себе си отговорни, ако се отегчат, докато говорят с него – всички онези жестове, които те карат да се чувстваш важен. И нямаше какво да го принуди да скрие всичко това зад някаква малоумна маска само за да угоди на домакинята. Лейди Сюзан Касар, позната като Деки, беше съпруга на генералния директор на Би Би Си. През цялата година той се мъчеше да направи така, че все по-мизерният бюджет на корпорацията да стигне за ангажиментите, които е поел, а тя през цялата година мислеше как да изхарчи половината му годишна заплата наведнъж за монументалното и всепризнато нейно новогодишно парти. Гостоприемността на домакините беше точно толкова екстравагантна, колкото и списъкът на гостите. Той беше оформен на компютър в рамките на цялата година, за да се уверят, че само най-влиятелните и най-прословутите ще бъдат включени. Говореше се, че не е достатъчно просто да бъдеш шпионин или банков обирджия, за да си осигуриш присъствие, трябваше да си разкрит и публично признат за такъв, и то по възможност в ефира на Би Би Си. Стампър бе включен в последния момент, на второ четене. Деки – наричана така заради деколтето, с което бе известна, и то с право, още от момента, в който излезе от пубертета и навлезе в серия бракове и разводи, осъзна, че поканата е била грешка още щом го видя да пристига по най-обикновено сако. Тя обожаваше маскените балове, защото можеше да скрие очите си и спокойно да търси новата жертва, докато щедро разкрие деколтето си и концентрира вниманието на останалите гости именно там. Никак не ѝ бяха симпатични инакомислещите на нейните партита, особено такива, които слагат гел в косата си.