Майкъл Добс - Да изиграеш краля

Желанието да бъде по някакъв начин близо до Кени на Нова година го беше накарало да се върне на мястото, където се бяха запознали. Този път клубът беше пълен, светлините шареха наоколо и един диджей с боядисан в лилаво мустак се грижеше за стабилния дискотечен ритъм. Майкрофт се беше облегнал в един ъгъл и тихо се наслаждаваше на гледката. Трима много атлетични млади мъже осигуряваха сценичното шоу, като правеха някакъв танц с балони, който явно изискваше да свалят по-голямата част от дрехите си. „Ще има и още“, обеща развълнувано диджеят. Майкрофт се беше притеснявал, че някой ще го заговори, че ще го свалят – „тия пендели не си поплюват“, беше се пошегувал веднъж Кени. Той не знаеше дали би се справил с това, но никой не се и опита. Очевидно му беше добре сам с бутилка мексиканска бира с резенче зелен лимон, а и Майкрофт разбираше, че вероятно е с десетина години по-стар от всички останали в бара. Никой не притесняваше деденцето.

С течение на вечерта шумът се усилваше и компанията се развихряше. Много мъже се редяха на опашка за провокативни снимки с един от танцьорите, травестит, който беше обещал специално кабаре след полунощ. В далечния край на помещението, където беше дансингът, мъжете изчезваха в танцуващото меле и се появяваха след няколко песни, лъснали от горещината и с намачкани дрехи. Той си представи, че няма да му хареса това, което ще открие под пулсиращите светлини, и реши да се задоволи с неведението си. Имаше някои врати, през които все още не беше готов да мине.

Полунощ наближи. Тълпата нарасна. Всеки се мяташе в безразборни посоки, танцуваше, опитваше се да открадне някоя целувка и чакаше. Включиха радиото. Биг Бен. Един от мъжете не издържа, сълзи се стичаха по страните му и капеха по тениската му, но очевидно бяха сълзи на щастие. Атмосферата беше топла и емоционална, всички двойки се бяха хванали за ръце. Той си представи как се държат за ръце с Кени. Удари полунощ, разнесоха се възгласи и целият бар се превърна в суматоха от балони, цветни лентички, песни, „Олд ланг сайн“ 10и страстни прегръдки. Той се усмихваше доволно. Прегръдките бързо ставаха все по-своеволни и изглежда всички започнаха да се целуват един други като в игра на бутилка. Един-двама се опитаха да целунат Майкрофт, но той с усмивка ги отблъсна. До него се появи една сянка, която се наведе за целувка, възпълен мъж с кожено елече, сложил едната си ръка на рамото на Майкрофт, а с другата прегърнал изприщен младеж с нездравословен вид.

– Не се ли познаваме отнякъде?

Майкрофт замръзна. Кой, по дяволите, би го познавал тук?

– Не се стряскай, старче. Я, виж как се паникьоса. Казвам се Марпълс. Тони Марпълс. Лейди Клариса за приятелите ми. Запознахме се на едно градинско парти през лятото. Явно не ме разпозна в нощните ми одежди.

Майкрофт започна да си спомня. Това лице. Твърдите косъмчета по скулата, които явно по навик пропускаше да избръсне. Месестите устни и кривия преден зъб, потта, която лъщеше в гънката на брадата му. Сега си спомни.

– Ти не си ли...

– Народен представител за Дагенъм. А ти си Майкрофт, прессекретарят на краля. Не знаех, че си едно от момичетата.

Пъпчасалият младеж изглеждаше на не повече от шестнадесет, с неприятни жълти петна между зъбите. На Майкрофт му прилоша.

– Не се притеснявай, скъпи. Аз да не съм от жълтите вестници. Ако искаш да се криеш, твоята мрачна и ужасна тайна е на сигурно място с мен. Ние, момичетата, трябва да се подкрепяме, нали така? Честита Нова година!

В гърлото на Марпълс изгъргори нещо, което можеше да мине за смях, и той се наведе да целуне Майкрофт. Докато две влажни устни се приближаваха към Майкрофт, той знаеше, че всеки момент ще повърне. Хвърли се отчаяно напред, изблъска народния представител и се затича към изхода.

Отвън валеше като из ведро, а той беше оставил палтото си от мохер вътре. Умираше от студ и скоро щеше да подгизне. Нямаше значение. Докато се мъчеше да се отърве от вкуса на жлъч и да прочисти дробовете си със свеж въздух, взе решение, че палтото е последната му грижа. Ако вътре беше пълно със същества като Марпълс, предпочиташе да умре от пневмония, отколкото да се върне, за да го вземе.

10Шотландска поема от Робърт Бърнс (1788) по фолклорна мелодия, която в англосаксонския свят традиционно се пее на Нова година. Позната на българската аудитория в изпълнение на „Тоника“ – „За старата любов докрай!/ За миналите дни“, в превод на Владимир Свинтила. – Б. пр.