Майкъл Добс - Да изиграеш краля

– Тогава орежи клоните.

Те се бяха впуснали в словесен дуел, удряй и парирай, удряй и парирай, отговаряха автоматично, използвайки остриетата на интелекта си. Чак сега Ъркарт спря и се замисли, очите му се плъзнаха по тялото ѝ и тя усети как напрежението се оттича от него, малцът започваше да разтапя натрошеното стъкло, което го дращеше отвътре. Тя усети как погледът му се вдига от глезените ѝ, над коленете, как се спира с възхищение на талията. После се задържа на гърдите ѝ и о, как се задържа, сваляйки дреха след дреха, и тя знаеше, че моментната размекнатост сега отстъпваше място на нов вид напрежение. Той се превръщаше от жертва в ловец. Това му върна усещането за дързост, за контрол, а енергията от свежите идеи започна да тече през вените му и да отмива унилите бръчки, които се бяха насъбрали около очите му. В малкия им свят на кожени кресла той започна да се издига над проблемите и да си връща силите. Сякаш отново беше на кожения диван в университетския си офис. Когато най-накрая мислите му завършиха пътуването си по тялото ѝ и срещнаха очите ѝ, тя се усмихваше с лек присмех и порицание, но не и обезкуражаващо. Ъркарт масажираше тялото ѝ с въображението си и то отвръщаше. Той се оживи.

– Да тръгна на война с монарха би било...

– Неприлично спрямо конституцията.

Тонът ѝ беше предизвикателен.

– Лошо политическо решение. Както вече научих на собствен гръб. Речта на краля го издигна на пиедестал и не мога да си позволя да вляза в публичен диспут с него отново...

Той изви вежда изтънчено. Тя не знаеше, че една вежда може да изразява толкова много страст.

– Но може би си права. Ако няма как да стане от пиедестала, винаги може да се направи по втория начин.

Министър-председателят отново беше жив, пламенен, Сали усещаше енергията и възобновените надежди.

– Наследствената монархия е институция, която не се подчинява на логиката. Това е опиат, с който от време на време напръскваме масите, за да ги успокоим, да предизвикаме в тях гордост и уважение, да спечелим подчинението им, без да има много въпроси.

– Нали затова е традицията.

– Но ако започнеш да задаваш въпроси за наследствената система, няма да откриеш много логика в нейна подкрепа. Инцест и изолация, палати, принцове и привилегии. Все неща, които нямат място в модерния свят. Нямат място и в дебата за бедните и гладните. Разбира се, няма как да бъда видян да водя подобна атака. Но ако все пак се осъществи...

– Кралят е мъртъв, да живее министър-председателят!

– Не, отиде твърде далеч! Ти говориш за революция. Ако започнеш да сечеш най-голямото дърво в гората, никой не може да каже колко още ще повлече то със себе си.

– Може би не се и налага – продължи мисълта му тя. – Може би просто трябва да се поокастри малко. Да няма сянка, под която да се крие опозицията.

– И да няма клони, на които да ме линчуват.

– Именно – усмихна се тя.

– Ти можеш да го кажеш – той кимна с признателност.

– Не чак да му резнем главата, колкото... да му резнем крайниците?

– Ти можеш да го кажеш, Сали. Но като министър-председател аз няма как да коментирам.

Той разпери широко ръце и двамата се разсмяха. Стори ѝ се, че чува как се точи брадвата.

– Имаш ли конкретни крайници предвид?

– Нашето любимо кралско семейство има много клони. Някои са по-достъпни от други.

– Кралят и близките му – посрамени, тормозени и в защитна позиция. Прожекторът – насочен към по-тъмните ъгълчета на двореца. Ако му се отнеме блясъкът, думите му и мотивите му ще бъдат дискредитирани. И всичко това, подкрепено с данни от няколко проучвания на общественото мнение? С правилните въпроси, а?

Изведнъж лицето му стана сериозно. Наведе се и сложи ръка над коляното ѝ. Доста по-високо над коляното ѝ, отколкото беше необходимо. Пръстите му бяха напрегнати и тя усещаше уискито в дъха му.

– За бога, ще бъде много опасно. Ще се изправим срещу стотици години история. Бях унижен заради едно задкулисно спречкване по повод на тази нищо и никаква реч. Ако това се превърне в публична битка между мен и краля, няма да има връщане назад. Ако загубя, това ще е краят за мен. И за всички, които са били с мен.

– Но ако не направиш изборите през март, така или иначе си мъртъв.

Тя сложи ръка върху неговата, окуражавайки тази близост, затопляйки с длан ръката му, масажирайки напрегнатите му пръсти.

– Ти би ли поела такъв риск? Заради мен?

– Само кажи „моля“, Франсис. Казах ти. Каквото поискаш. Всичко. Само кажи „моля“.