Майкъл Добс - Да изиграеш краля

– Щети, които не аз причиних. Не съм казал нищо в публичното пространство, с което да оспоря вашата позиция, няма и да го направя. Моите възгледи са изцяло лични.

– Не са лични, когато са по първите страници на всички вестници!

Ъркарт вече не успяваше да контролира гнева си; беше от решаващо значение да спечели този спор.

– Това е ваш проблем, а не мой. Обсъждал съм идеите си само с тесен семеен кръг по време на вечеря. Нямаше служители на двореца. Нямаше журналисти. И определено не присъстваха политици.

– Значи все пак сте ги обсъждали.

– В тесен кръг. Длъжен съм да го правя, за да могат съветите ми към правителството да бъдат от някаква полза.

– Има един определен тип съвети, без които спокойно можем да минем. Все пак сме избрани да управляваме тази държава.

– Г-н Ъркарт! – сините очи пробляскваха от възмущение, ръцете му бяха побелели от стискане на подлакътниците на стола. – Нека ви напомня, че не сте избран за министър-председател, не и от народа. Нямате собствен мандат. До следващите избори вие не сте нищо повече от временно управляващ. Докато аз съм монархът с право, дадено ми както от традицията, така и от всеки написан някога закон, и вие сте длъжен да се консултирате с мен, а аз да ви съветвам.

– Насаме, а не публично.

– Нямам конституционно задължение да лъжа публично, за да спасявам кожата на правителството.

– Трябва да помогнете с редакторите.

– Защо?

– Защото...

Защото, ако не го направеше, това щеше да бъде краят за Ъркарт след една неизбежна серия от частични избори.

– Защото не е редно да Ви виждат да оспорвате политиката на правителството.

– Няма да опровергая собствените си възгледи. Това ще бъде обидно за мен не само като монарх, а и като човек. И вие нямате правото да го искате от мен!

– В качеството си на монарх Вие нямате правото на лични възгледи, не и по политически взривоопасни теми.

– Нима оспорвате правата ми като човек? Като баща? Как може да гледате децата си в очите...

– По такива теми Вие не сте човек, а сте конституционен инструмент, който...

– Да бъда индиго за вашите безумия? Никога!

– ... който трябва да подкрепя законно избраното правителство по всички публични въпроси.

– Тогава, г-н Ъркарт, ви предлагам да направите така, че да бъдете избран от народа. Кажете им, че не ви е грижа за тяхното бъдеще. Кажете им, че нямате нищо против да гледате как шотландците изпадат в отчаяние и недоволство. Че не намирате за ненормално хиляди англичани да нямат представа какво е дом и да спят под мостовете в града. Че има цели райони от централните части на градовете ни, в които полицията и социалните грижи не стъпват. Кажете им, че не ви пука за нищо, освен да пълните джобовете на вашите поддръжници. Кажете им всичко това, пък нека да ви изберат и след това елате при мен, за да ми давате заповеди. Но дотогава няма да лъжа от ваше име!

Кралят беше станал на крака, изправен по-скоро заради енергията от неконтролируемия си гняв, отколкото заради осъзнато желание да прекрати аудиенцията. Но Ъркарт знаеше, че няма смисъл да продължават. Кралят беше непоклатим, нямаше да се съгласи, нито щеше да се огъне или поне не и преди Ъркарт да спечели изборите с водена от него партия като министър-председател. И докато Ъркарт крачеше бавно към вратата, той знаеше, че точно тази непримиримост на краля бе осуетила плановете му да предизвика предсрочни избори и да ги спечели.

Ако искаш да яздиш принцеса, ти трябва дълга юзда.

Телефонът иззвъня в частните апартаменти в кралската резиденция Кенсингтън Палас. Минаваше осем часът вечерта и Ландлес не очакваше принцесата да си е вкъщи. Съпругът ѝ беше заминал за Биркънхед за откриването на някакъв газов терминал и той бе предположил, че тя или ще е с него, или ще пирува из града, възползвайки се от свободата си, но самата тя вдигна телефона.

– Добър вечер, Ваше Кралско Височество. Какво удоволствие е за мен, че Ви откривам.

– Бенджамин, каква приятна изненада.

Тя звучеше резервирано, леко разсеяно, сякаш криеше нещо.

– Възстановявам се от тежкия ден сред две хиляди членки на Женския институт. Не можеш да си представиш колко изморително е да се здрависаш с толкова хора и да изслушаш толкова неискреност. Правят ми масаж.

– Тогава се извинявам, че Ви притеснявам, но имам добри новини.

Той бе прекарал следобеда, чудейки се как ще реагира тя на фурора, който предизвика речта, която тя му бе дала като първия плод на прясната им договорка. Намерението ѝ беше да покаже колко почтен и загрижен е кралят, когото тя смяташе за твърде затворен; и през ум не можеше да ѝ мине, че това ще се публикува и ще предизвика такава буря. Можеше да има и разследване. Дали сега не я беше хванало шубето?