Майкъл Добс - Да изиграеш краля

– Само исках да знаете, че утрешните вестници ще преливат от статии, славещи краля. Забележително е колко полезно за него се оказа всичко това. И то само защото постъпихме по правилния начин. Вие свършихте страхотна работа.

Тя се изпъна на масата за масаж, пресягайки се за чаша шампанско.

– Голям екип сме, значи, а, Бенджамин?

– Да, госпожо. Страхотен екип.

Тя все още държеше дистанция; дали не беше развалил всичко още в началото?

– Аз пък си помислих малко, направих малко пресмятания. Знаете ли, сега, като имах шанса да се запозная с вас, видях колко сте способна, и мисля, че стойността на Вашата помощ ще бъде още по-голяма, отколкото първоначално мислех. Как Ви звучат още петдесет хиляди паунда?

– Бенджамин, стига, бе? Звучи пер-фек-то.

За момент му се догади от нескопосания жаргон, културен продукт от безкрайна консумация на клюкарски колонки, модни списания и комикси. Той беше напуснал училище на петнадесет и си беше проправил пътя в живота въпреки проблемите, идващи от нешлифованите му ръбове, грубия му език и още по-грубия му акцент. Това му беше дало самочувствие и самопреценка, но все пак беше брутален път, какъвто не искаше за трите си дъщери, които бяха намерили своите пътеки, минавайки през най-доброто образование, което се предлагаше. Докато слушаше принцесата, той нито можеше да разбере, нито да оправдае тези, които бяха родени с всяка привилегия, а бяха постоянен срам за самите себе си. Но по-важното – явно беше намерил своя човек. Той се засмя приветливо в слушалката.

Тя затвори телефона и отново отпи от чашата. Зачуди се дали не се забърква твърде сериозно. Отдавна беше научила, че няма такова нещо като безплатен обяд дори за един член на кралското семейство, а още по-малко обяд за петдесет хиляди паунда. Всеки път се оплиташе в конците и сега подозираше, че Бен Ландлес е човек, който ще ги задърпа здраво.

– Нещо се напрегнахте, мадам.

Принцесата се завъртя, хавлията се свлече от тялото ѝ и тя се загледа в наскоро пристегнатия си бюст.

– Остави мускулите на гърба, Брент. Искам да ме масажираш отвътре.

Лейтенант Брентуд Албъри-Хънт, гвардеец с ръст поне метър и деветдесет, на служба в двореца като личен адютант на принцесата, козирува елегантно и застана мирно, а хавлията падна от кръста му, докато принцесата го гледаше критично, правейки се, че го инспектира. Той знаеше от опит, че тя е взискателен командир и че нощният му наряд ще бъде тежък.

Декември: седмицата на Коледа

Изборите би трябвало да изкореняват бурените.

Но не винаги успяват. А в една наследствена монархия дори няма смисъл да се надяваш.

– Няма как да стане, Франсис.

Отвътре Ъркарт кипеше, не беше назначил министрите си, за да му казват, че няма как да стане. Но министърът на финансите беше категоричен и Ъркарт знаеше, че също така е и прав.

Бяха се скупчили в един ъгъл на залата за приеми в щаба на партията, където се бяха събрали добрите и великите, за да спестят време и пари, празнувайки Коледа и изпращайки един дългогодишен служител. Заплатата на такива служители беше ужасяваща, работните условия често бяха плачевни и от тях се очакваше да не показват самостоятелно мислене. В замяна те разчитаха, след като минат много години, да им се засвидетелства признание под формата на покана за едно градинско парти в Бъкингамския дворец, да бъдат споменати скромно в Списъка с почести или да им бъде организиран прощален прием, на който нетърпеливи министри да пият сладникаво немско вино и да се тъпчат с коктейлни хапки, докато се правят, че честват пенсиониращия се и често незабележим за околните служител. Но Ъркарт с радост дойде на това конкретно събитие, посветено на възрастната, но темпераментна г-жа Стаг, чиято функция беше да сервира чай. Никой не помнеше от колко години тя беше там, не бяха останали политици от времето, когато бе постъпила на тази работа. Чаят ѝ беше чиста отрова, а кафето – същото като чая, но чувството ѝ за хумор прорязваше помпозността, която толкова често обхващаше политиците, а енергичното ѝ присъствие успяваше да разсее атмосферата дори и в най-сериозните срещи. Ъркарт се беше привързал към нея още когато беше млад и напорист депутат – от момента, в който гледаше като омагьосан как тя видя едно разхлабено копче на сакото на Тед Хийт и настоя лидерът на партията, ерген, да се съблече пред нея, за да може тя да го оправи на момента. Ъркарт знаеше, че това е третият ѝ опит да се пенсионира, но на седемдесет и две беше много вероятно да бъде последният ѝ. Надяваше се този повод да му предостави възможност да се откъсне за малко от работа. Но явно нямаше да му се получи.