Майкъл Добс - Да изиграеш краля

Лидерът на опозицията беше съвестен човек, син на земеделско семейство от Западните острови на Шотландия. Не беше известен с чувството си за хумор, торфените поля бяха твърде сурови, за да учат на фриволност, но дори враговете му признаваха неговата отдаденост и работливост. Насаме министрите от правителството признаваха, че е отличен лидер на опозицията, докато публично правеха всичко възможно той да остане в опозиция. Понякога изглеждаше, че напрежението върху него идва повече от собствените му редици, отколкото от политическите му опоненти; през последните няколко дни имаше няколко статии в пресата, че след загубата на изборите предишната година, и то със съвсем малко, и появата на ново лице на „Даунинг Стрийт“ неговата партия започва да губи търпение и позицията му започва да се клати. Статиите бяха съмнителни и не съдържаха много факти, по-скоро се захранваха една друга, но „Таймс“ бяха особено остри по въпроса и бяха цитирали „високопоставен източник в партията“, който твърди, че „лидерството на партията не е предпенсионна позиция за неудачници“. Това беше по-скоро шумотевица, отколкото шок, анкетите все още показваха четири пункта преднина за опозицията, но все пак беше трудно за политическите лидери да държат под контрол амбициите на тези под тях и както писаха в една коментарна статия, ако има дим, значи все пак някой пали клечки кибрит. Поради тези причини Гордън Макилин прие с радост възможността да прочисти ефира, като участва в едно публицистично предаване, което поставяше даден политик срещу въпросите на трима водещи журналисти.

През първите четиридесет минути не се случи почти нищо, предаването даже беше леко скучно, определено беше неуспешно от гледна точка на продуцента, чиято заплата зависеше от това редовно да се пролива чужда кръв. Макилин парираше всяка атака със спокойствие и умение – неговият аргумент беше, че никой не цитира конкретни имена за неговите опоненти в партията и че истинският проблем не е лидерската му позиция, а задаващата се рецесия, която заплашва милиони работни места. Постът на министър-председателя беше под заплаха, а не неговият. Статиите за собствените му тревоги бяха забъркани от пресата, твърдеше той, хвърляйки жлъчен поглед към Брайън Бринфърд-Джоунс, чийто вестник публикува първата и най-драматична статия.

– Можете ли да ми кажете името на един-единствен източник за тази статия? – предизвика го той.

Редакторът, който не беше свикнал сам да бъде под обстрел, побърза да смени темата.

Оставаха по-малко от две минути до края на предаването и отчайващо за продуцента, дискусията беше заседнала в блатото на политиката по опазване на околната среда. Беше ред на Бринфърд-Джоунс отново да зададе въпрос. Макилин се усмихна щедро като фермер, който оглежда шопар на пазара. Изпитваше удоволствие.

– Г-н Макилин, нека в краткото оставащо време да обърнем внимание на един по-личен въпрос – Бринфърд-Джоунс мачкаше между пръстите си някаква брошурка. – Вие сте в настоятелството на Свободната църква на Шотландия, прав ли съм?

Политикът кимна достолепно.

– Църквата публикува един памфлет – държа го в ръката си, – който е озаглавен „Към двадесет и първия век: Морални насоки към младите“. Обхваща доста теми и съдържа, по мое мнение, някои отлични предписания. Но има една секция, която особено ме заинтригува. На страница... четиринадесета се потвърждава отношението към хомосексуализма, който е описан като „гибелен грях“. Дали вие, г-н Макилин, вярвате, че хомосексуализмът е гибелен грях?

Политикът преглътна.

– Не съм убеден, че сега е моментът да влизаме в тази сложна и трудна тема. Това, все пак, е предаване за политика, а не за Църквата...

– Но въпросът е уместен, така или иначе – прекъсна го Бринфърд-Джоунс. – Освен това е прост. Смятате ли, че хомосексуализмът е грях?

Една малка капчица пот започна да се оформя по бакенбарда на политика, видима само за професионалното око на продуцента, който изведнъж се оживи.

– Трудно ми е да си представя как бих могъл да отговоря на толкова общ въпрос в предаване като това...

– Нека ви помогна тогава. Представете си, че мечтите ви се сбъднат и вие сте министър-председател, изправен зад катедрата по време на парламентарен контрол, а аз съм лидер на опозицията. Задавам ви директен въпрос. Вярвате ли, че хомосексуализмът е злодеяние, че е грях? Мисля, че често срещаната парламентарна фраза е: „Тъй като въпросът е много прост и дори вие би следвало да го разберете, ще е достатъчно да отговорите с „да“ или „не“.