Майкъл Добс - Да изиграеш краля

– Благодаря ти – каза меко той, прекъсвайки момента и цветните си спомени. Разклати уискито в чашата си и го изпи на един дъх. – Но трябва да се заема с тази реч – той грабна няколко листа от масичката и ги размаха. – Да го пресрещна на кръстопътя или както там казвате вие, американците.

– Не съм силна в писането на речи, Франсис.

– Но аз съм. А към тази ще се отнеса с най-голямо уважение. Като хирург. Ще си остане един фин и строен текст, пълен със запомнящи се сантиментални фрази. Просто няма да са му останали топки, когато го върна...

Декември: третата седмица

Трите най-разрушителни сили в политическия живот

са консенсусът, компромисът и копулацията.

Цивилният полицай се изви в седалката, опитвайки да раздвижи изтръпналите си крайници. Седеше в колата от четири часа, навън ръмеше и не му се излизаше за разходка, а устата му миришеше на миша дупка от всичките изпушени цигари. От утре ги спира. Отново. Обеща си, както обикновено. Утре. Mаняна, маняна. Пресегна се към термоса и наля по една чаша кафе за себе си и за шофьора.

Двамата се зазяпаха в малката къща с екзотичното име „Мюз Адам и Ева“ 8. Тя се намираше близо до една от най-модните дестинации за шопинг в Лондон, но малките улички бяха добре защитени от трафика на столицата и бяха тихи, уединени и що се отнася до зяпачите – съкрушително скучни.

– Досега аз да го бях научил тоя италиански – промърмори разсеяно шофьорът.

Вече бяха изпробвали всички шеги по този въпрос по време на предишните четири посещения в рамките на две седмици и сега цивилният полицай „Специален отдел“ и шофьорът не успяваха да намерят с какво да убиват времето.

В отговор полицаят изпусна малко газове. Стомахът му беше пълен с кафе и отчаяно се нуждаеше да отиде по малка нужда. В специалното му обучение влизаха инструкции как да пикае до колата, без да бие на очи, като се прави, че я поправя, за да не се налага да напуска превозното средство и радиото, поверени на негова отговорност. Но сега валеше и щеше да подгизне. А и последния път, когато опита, шофьорът отпраши, оставяйки го коленичил по средата на скапаната улица. Голям шегаджия.

Той прие с ентусиазъм, когато му предложиха да бъде главен охранител на „Даунинг Стрийт“. Но не му бяха казали, че става дума за Мортима Ъркарт и нейните безкрайни разходки по магазините, по партита и социални сбирки. И уроците по италиански. Той запали още една цигара, свали леко прозореца, за да влезе малко свеж въздух, но се закашля, когато го вдиша.

– Така ще е – отвърна той. – Според мен поне още месец-два ще се занимаваме с това. Обзалагам се, че учителят ѝ е от онези бавни и методични типове.

Продължиха да стоят и да се взират в стените на къщата, опасани от бръшлян с опадали листа, малкото спретнато кътче за кофите за смет, миниатюрата на коледно дърво на прозореца на фасадата, оградена от лампички за 44.90 паунда от „Харъдс“. Вътре, зад спуснатите завеси, Мортима Ъркарт лежеше на леглото, гола и потна, и получаваше още един бавен и методичен урок от своя италиански тенор, оперната звезда с красивия глас.

Беше все още тъмно, когато Майкрофт се събуди, стреснат от издрънчаването на бутилките с мляко, оставени пред входната врата. Отвън започваше нов ден и го връщаше към някакво подобие на реалност. Но на него му се искаше да остане в плен на завивките. Кени все още спеше, една от многото му играчки се крепеше на ръба на леглото до възглавницата, а останалите бяха разпилени по пода заедно с множество кърпички, станали жертва на дългата любовна нощ. Всеки сантиметър от тялото на Майкрофт го болеше и всеки сантиметър искаше още. И някак си щеше да успее да го получи, преди да се върне в реалния свят, който го очакваше отвъд входната врата на Кени. Последните няколко дни бяха като нов живот за него, опознаваше Кени, опознаваше себе си, губейки се в мистериите и ритуалите на един свят, който почти не познаваше. Имаше такива моменти и в Итън, и в университета, разбира се, през шестдесетте, когато всеки пушеше хашиш, правеше каквото си поиска и с когото си поиска, но това беше само едно кратко пътуване към себепознанието в търсене единствено на удоволствието и твърде хаотично, за да бъде завършено. Никога не се беше влюбвал, не беше имал и тази възможност, всичките му връзки бяха кратки и хедонистични. Може би с времето щеше да успее да се опознае по добре, ако не беше дошло обаждането от двореца с предложение, което изключваше продължителните и по онова време нелегални експерименти. И така в продължение на повече от двадесет години той се бе преструвал. Преструваше се, че гледа на мъжете само като на колеги. Преструваше се, че е щастлив с Фиона. Преструваше се, че не е този, който знае, че е. Това беше необходима жертва, но сега, за пръв път в живота си, започваше да е напълно честен със себе си, да принадлежи на самия себе си. Най-после усети дъното под краката си. Беше в дълбокото, не знаеше дали Фиона го е тласнала натам, или сам е скочил, но нямаше значение. Той беше там. Знаеше, че може да се удави, но това беше по-добре, отколкото да се дави на плиткото във фалшива порядъчност.