Майкъл Добс - Да изиграеш краля

Носът ѝ се сбърчи, докато опипваше неочаквания въпрос.

– В професионално отношение нямам пристрастия. Не ми се плаща, за да уважавам, а за да анализирам. А като лично отношение... – тя сви рамене. – Аз съм американка, и то оттам, откъдето е Пол Ривиър. По негово време, като видели някого от хората на краля, го застрелвали. Сега е просто друг тип шоу-бизнес. Това притеснява ли ви?

Той отбегна въпроса.

– Кралят е решил да изнесе реч, че трябва да сме единна нация, че трябва да преодолеем разделението в страната ни. Популярна тема, не мислите ли?

– Разбира се. Това е сантимент, който се очаква от лидерите на нацията.

– Тогава може да бъде и определяща тема, така ли?

– Зависи. Ако се кандидатирате за архиепископ на Кентърбъри, със сигурност ще ви е от полза. Моралът на нацията и такива работи.

Тя направи пауза, търсейки признаци, че е на прав път. Но всичко, което видя, беше повдигнатата вежда на един професор в своята бърлога; налагаше се да се води изцяло по инстинкт.

– Но в политиката е различно. Очаква се от политиците, но по-скоро както се очаква да има фонова музика в асансьорите. Това, което интересува гласоподавателите, не е каква е музиката, а дали асансьорът се движи нагоре или надолу – и по специално как го възприемат, накъде си мислят, че се движи.

– Разкажете ми как хората възприемат нещата.

Той я разглеждаше с академичен интерес. Харесваше му това, което чува, харесваше му това, което вижда. Докато говореше и особено когато се оживяваше, върхът на носа ѝ подскачаше нагоре-надолу, сякаш дирижираше оркестър от мисли. На него това му се стори очарователно, почти хипнотично.

– Ако си израснал на улица, където никой не е можел да си купи читави обувки, а сега имаш петнадесет чифта обувки, но живееш на улица, на която само ти нямаш кола и не можеш да си позволиш почивка в чужбина, ти се струва, че си станал по-беден. Гледаш на детството си като на доброто старо време, мислиш си колко забавно е било да тичате боси в училищния двор, и се дразниш, че сега не можеш да ходиш на работа с кола като всички останали.

– И вината отива в правителството.

– Определено. Но това, което е важно политически, е колко от останалите, които живеят на тази улица, разсъждават по същия начин. Когато се затворят в къщите си или в кабинките за гласуване, благото на съседа им има много по-малко значение от това колко нова е колата им. Не можеш да изхраниш семейство или да заредиш резервоар с морал.

– Никога не съм се и опитвал – каза замислено той. – А какво ще кажете за другите разделения. Келтската периферия срещу проспериращия Юг. Собствениците на жилища срещу бездомните.

– Казано направо, така или иначе сте паднали под 20 процента подкрепа в Шотландия и нямате много за губене там. А колкото до бездомните – трудно е да влезеш в списъците на избирателите с адрес като „Кашон № 3, Редица 2, Безистенът“. Те не са логичен приоритет.

– Някои хора биха определили това като цинично.

– Ако искате морална преценка, повикайте проповедник. Аз анализирам, не съдя. Във всяко общество има разделения. Не можете да направите така, че всеки да е доволен, и е загуба на време да се опитвате – носът подскочи агресивно. – Важното е да е доволно мнозинството, да повярват, че са от правилната страна на разделението.

– В такъв случай какво е възприятието сега и какво ще бъде през следващите няколко седмици, от коя страна си мислят, че са мнозинството от хората?

Тя се замисли, спомни си разговора с Ландлес и с таксиметровия шофьор, затворения театър.

– Набирате лека преднина в анкетите, но е точно по ръба. Нестабилна е. Все още не ви познават. Везните може да се наклонят във всяка една от двете посоки.

Той се взираше право в нея над ръба на чашата.

– Забравете за везните. Да говорим за открита война. Могат ли вашите проучвания да предвидят кой би спечелил подобна война?

Тя се наведе напред, сякаш споделя тайна.

– Проучванията на общественото мнение са като мъглива кристална топка. Могат да ти помогнат да погледнеш в бъдещето, но зависи какъв въпрос ще зададеш. И колко е добра циганката с топката.

Погледът му се оживи, той слушаше внимателно.

– Не мога да ви кажа кой би спечелил подобна война. Но мога да ви помогна да я водите. Анкетите са оръжия, понякога много мощни оръжия. Задаваш верния въпрос в точния момент, получаваш правилния отговор, пускаш го на пресата... Ако правилно си планираш кампанията, можеш да обявиш опонента си за победен още преди да е разбрал, че има война.