Майкъл Добс - Да изиграеш краля

– Г-н министър-председател, преувеличавате. Просто насочвам вниманието към принципа – същия принцип, който вашето правителство подкрепи за коледното ми обръщение към Британската общност. Северът и Югът, Първият и Третият свят, нуждата да се осигурят възможности за бедните, да сближим различните части на света.

– Това е различно.

– Защо е различно?

– Защото...

– Защото са черни? Защото живеят далеч оттук? Защото не могат да гласуват, г-н министър-председател?

– Подценявате силата на думите си. Не е въпросът в това, което казвате, а как другите ще го интерпретират.

Той размаха отчаяно ръце, като едновременно се мъчеше да събуди премръзналите си крайници.

– Думите Ви ще бъдат използвани за нападка срещу правителството във всеки по-далечен избирателен район в страната.

– Да се търси критика към правителство в няколко общовати сантиментални коледни фрази, е нелепо. Коледа не е само за хората с банкови сметки. Всяка църква в страната ще бие камбаните за добрия крал Венцеслав 6. Бихте ли го забранили като политически неудобен? Така или иначе, колкото до далечните райони, това не са важни позиции за вас... Нали наскоро имахме избори. Засега не би трябвало да ви тревожат.

Ъркарт знаеше, че е време да отстъпи. Не можеше да разкрие плановете си за нови избори – на служителите в двореца им се носеше славата на големи клюкари – а и не му се влизаше в личен спор с монарха. Усещаше, че там се крие опасност.

– Простете ми, сър, може би студът ме накара да бъда твърде чувствителен. Просто искам да кажа, че има потенциални опасности с подобни теми, които са толкова емоционални и комплексни. Може би е уместно да предложа да ни дадате възможност да видим черновата на речта Ви, за да можем да Ви помогнем, да проверим някои детайли вместо Вас? Да се уверим, че статистиките са точни, че езикът няма да бъде интерпретиран погрешно? Мисля, че това е обичайно.

– Да проверите речта ми? Цензура, г-н Ъркарт?

– За бога, не. Сигурен съм, че съветите ни ще Ви се сторят изцяло полезни. Ще го направим с добро отношение, гарантирам го.

Усмивката му на политик се беше върнала, опитваше се да разтопи ледената атмосфера, но знаеше, че няма да мине само с ласкателства. Кралят беше човек с железни принципи; много години ги беше развивал и нямаше да ги захвърли заради усмивката и обещанията на един политик.

– Нека го кажа по друг начин – продължи Ъркарт и отново получи спазъм в крака. – Много скоро, в рамките на няколко седмици, Камарата на общините ще гласува по Цивилната листа 7. Знаете как през последните няколко години сумата, която се предоставя на кралското семейство, е все повече обект на диспути. Няма да е от полза нито за Вас, нито за мен, ако сте замесен в политически противоречия по същото време, когато Камарата би трябвало да разглежда Вашите финанси с един безпристрастен и конструктивен подход.

– Опитвате се да купите мълчанието ми! – избухна кралят.

Нито един от двамата мъже не бе известен с търпението си и сега се предизвикваха взаимно.

– Ако искате семантичен дебат, тогава ще кажа, че цялата концепция на конституционната монархия и Цивилната листа се състои точно в това – купуваме мълчанието Ви и активното Ви сътрудничество. Това е част от длъжностната характеристика. Но всъщност... – министър-председателят вече не криеше настроението си. – Всичко, което предлагам, е разумен начин и двамата да избегнем потенциален проблем. Знаете, че има смисъл в това, което казвам.

Кралят обърна поглед към разораните ливади. Ръцете му бяха зад гърба, пръстите му играеха нервно с пръстена с кралския печат на малкия му пръст.

– Какво се случи с нас, г-н Ъркарт? Само преди няколко минути говорехме за светлото бъдеще, а сега се пазарим за пари и относно понятия – той погледна Ъркарт, който виждаше болката в очите му. – Аз съм страстен човек и понякога страстите ми отиват по-далеч от това, което знам, че е разумно.

Това беше най-близкото нещо до извинение, което Ъркарт щеше да получи.

– Разбира се, че ще видите речта ми, както правителството винаги е правело с речите на монарсите. И разбира се, че ще приема всяко предложение, което сметнете за нужно. Нямам избор, предполагам. Просто бих искал да помоля да ми дадете възможност да играя някаква роля, колкото и малка и дискретна да е тя, за да мога да прокарвам идеалите, в които дълбоко вярвам. В рамките на приетото. Надявам се, че не искам твърде много.

– Сър, надявам се, че след още много години Вие и аз, като монарх и министър-председател, ще можем да се обърнем назад към днешното недоразумение и да се посмеем.