Майкъл Добс - Да изиграеш краля

– Разбирам – каза умислено Ъркарт.

Студът пълзеше по тялото му и пращаше спазми по левия му крак. Двойка патици запляскаха с крила и излетяха от повърхността на езерото. Идеални мишени, помисли си той.

– Това е много любезно предложение, разбира се, сър. Но не бих искал министърът на околната среда да реши, че по някакъв начин подкопаваме авторитета му. Трябва да се разбирам с екипа си...

– Абсолютно сте прав, съгласен съм. Затова си направих труда да поговоря лично с министъра. Не бих предприел нищо, което да постави когото и да е от двама ви в неудобна ситуация. Той каза, че няма нищо против и че с удоволствие ще ме държи в течение лично.

Дики, този скапаняк. Беше ясно, че не става за майтап, но сега се оказваше, че изобщо не става за нищо.

– Днес това е просто едно разкаляно поле – продължи кралят. – Но в следващите години това може да се превърне в нов начин на живот за всички нас. Виждате ли го?

Ъркарт не го виждаше. Виждаше само купчини пръст, разхвърляни наоколо като прясно изкопани гробове. Кантовете на обувките му започваха да прогизват и вече отчаяно му се искаше да се махне.

– Трябва да бъдете внимателен, сър. Въпросите на околната среда все повече се превръщат в поле на междупартийни схватки. Важно е да стоите над подобни злободневни теми.

Кралят се засмя.

– Не се тревожете, г-н министър-председател. Ако ми беше писано да се забърквам в партийната политика, конституцията щеше да ми е дала правото на глас! Не, такива неща не са за мен; в публичното пространство ще се придържам само към въпроси, които касаят общите принципи. Просто искам да дам кураж на хората, да им напомня, че има по-добър път, че ни чакат по-добри времена.

Ъркарт се изнервяше все повече. Чорапите му бяха мокри, а мисълта, че някой ще говори на обществото, че има по-добър път, и то от такава позиция, го правеше много неспокоен. По-добър път значеше различен от избрания в момента и колкото и деликатно да бъде изказана тази идея, тя щеше да се превърне в материал за мелницата на опозицията. Но не каза нищо, надявайки се, че мълчанието му ще доведе до край на този разговор. Копнееше за гореща вана и силно уиски, не му се слушаха повече кралските убеждения и не държеше да го учат как да си върши работата.

– Всъщност мислех да подхвана тази гледна точка в една реч, която трябва да изнеса след десет дни пред благотворителните фондации...

– За околната среда? – раздразнението и нетърпението започваха да си личат в тона на Ъркарт, но кралят, изглежда, не забеляза.

– Не, не, г-н Ъркарт. Обръщение, чиято цел е да сплоти хората, да им припомни колко много сме постигнали и колко още можем да постигнем като нация. Общи принципи, нищо конкретно.

Ъркарт усети облекчение. Призив към родолюбието.

– Благотворителните фондации полагат изумителни усилия, а толкова много сили се опитват да ни разединят – продължи кралят. – Успелите от останалите на по-заден план. Проспериращият Юг от келтската периферия. Предградията от централните части на градовете. Няма нищо лошо в това да се напомни на тези, които ще прекарат тази Коледа на топло в домовете си, да помислят за другите, които са принудени да спят на улицата. В забързаното си ежедневие не забелязваме толкова много хора, а по това време на годината е редно да подадем ръка на тези с по-лош късмет, не мислите ли? Всички ние да си припомним, че трябва да извървим пътя, който да ни направи единна нация.

– Възнамерявате да кажете това?

– В общи линии нещо такова.

– Не е възможно!

Това беше грешка, ненавременно избухване, провокирано от нервите и студа. Понеже нямаше писмен протокол и конституцията не регламентираше поведението им, беше жизненоважно да се поддържа измамата, че са на едно мнение, че има дискусия, но никога диспут независимо колко големи са различията, защото в една къща от карти всяка се крепи на друга и всяка си има мястото. Добре е попът и асото да са от една боя. Добре е кралят и министър-председателят никога да не бъдат виждани да спорят. Но ето, че се беше случило. Една дума на негодувание бе подкопала авторитета на единия и беше застрашила и двамата.

Лицето на краля се зачерви; не беше свикнал да му противоречат. Белегът на лявата му скула, получен при падане от кон, изпъкваше и лилавееше, а в очите му се появи неприкрито раздразнение. Ъркарт потърси убежище в обясненията.

– Не може да говорите за единна нация, сякаш тя не съществува. Това загатва, че има две нации, две класи, разделение в обществото, победители и потъпкани. Така формулирано, говори за нечестност и неправда. Няма как да стане! Сър.