Майкъл Добс - Да изиграеш краля

– Едва ли положението е чак толкова плачевно...

– През последните два месеца вашата партия се разкъсваше отвътре по време на изборите за нов лидер. Нито един от кандидатите не беше жена. А според жените гласоподавателки нито една от разискваните теми не се е отнасяла пряко до тях. Особено за по-младите жени. Третирате ги като копия на съпрузите им. Те не харесват това и вие губите. С много.

Ъркарт усети, че му се изплъзва контролът над този разговор; тя го надиграваше много по-ефективно, отколкото можеше да очаква от онези двете от фондацията, които вече се бяха оттеглили с горчиво разочарование. Опита се да си спомни кога последно е разглеждал социологическо проучване и е разсъждавал над значението му, но не успя. Той беше направил кариерата си в ера, когато инстинктът и идеите определяха политическата сцена, а не компютърните анализи на предизборните тенденции, и тези инстинкти му бяха вършили добра работа. Досега. Но тази жена го караше да се чувства старомоден и назад с материала. А в момента виждаше как вкарват пиано в далечния ъгъл на огромната зала на приема.

– Г-це Куин, много бих се радвал да чуя повече за вашите възгледи, но се страхувам, че скоро ще ме призоват други задължения.

Съпругата му вече водеше тенора към пианото и Ъркарт знаеше, че всеки момент тя ще го потърси, за да направи подходящото представяне.

– Дали ще имате време някой друг път? Изглежда, знам много по-малко за жените, отколкото съм си представял.

– Явно съм много популярна в правителството тази вечер.

Сакото ѝ се беше разтворило, за да разкрие елегантната и семпла рокля отдолу, пристегната от колан с възголяма катарама, и така той за пръв път имаше възможност да огледа фигурата ѝ. Тя видя, че той забелязва това и го оценява подобаващо.

– Надявам се поне да кажете „моля“.

– Точно така ще направя – усмихна се той и тръгна към жена си, която му махаше да отиде при нея.

4Става дума за реплика на Марк Антоний от трагедията „Юлий Цезар” на Уилям Шекспир (1599). Точният цитат е „(...) а властолюбието е излято от по-студен метал...“ (трето действие, втора сцена) и е в превод на Валери Петров (1973). – Б. пр.

Декември: втората седмица

Кралските дворци са опасно място и за суверена, и за слугата. Имат твърде, твърде много прозорци.

Веселбите и празненствата бяха някак приглушени тази година. Майкрофт се възползваше от факта, че напрежението в работата олеква, защото журналистите заменяха диктофоните за микрофона в някой караоке бар или започваха да се редят по опашки в магазините за детски играчки, и сега той се тътреше безцелно по мокрите улици в търсене на... и той не знаеше на какво. Нещичко, каквото и да е, стига да го извади от гробната тишина на къщата. Промоциите бяха започнали отрано, много преди Коледа, но въпреки това вместо клиенти пред входовете на магазините стояха младежи и девойки със северни акценти и мръсни ръце и искаха пари. А може би досега не бе имал време да им обърне внимание? Той се правеше, че е излязъл по „Кингс Роуд“ за подаръци, но бързо се изнерви. Нямаше и най-бегла представа какво биха искали децата му, не знаеше какви са интересите им, а и така или иначе, щяха да прекарат Коледа с майка си. „С майка си“, а не „с Фиона“. Забеляза колко бързо е възприел лексикона на отминалата любов. Беше се зазяпал в една витрина с провокативно дамско бельо, чудейки се дали дъщеря му носи такива неща, когато мислите му бяха прекъснати от млада жена, която под грима и червилото едва ли беше на повече от шестнадесет. Беше студено и ръмеше, но предницата на шушляковия ѝ дъждобран беше разкопчана.

– К’о стаа, миличък. Весела Коледа. Искаш ли да си направиш подарък за празника?

Тя дръпна дъждобрана и разкри пищна, бледа плът.

– Коледна промоция. Само трийсет кинта.

Той я погледна, наум свали останалата част от облеклото ѝ и откри жена, която под шушляка, изкуствената кожа и грима притежаваше жизненото и стегнато тяло на младостта и дори имаше бели зъби и усмивка, която почти минаваше за искрена. През последните три дни не си беше говорил с никого освен по работа и знаеше, че отчаяно се нуждае от компания. Дори това да се кара с жена си коя марка паста за зъби да използват, беше по-добро от пълната тишина. Имаше нужда от човешки контакт, от човешко докосване и нямаше да изпита никаква вина, не и след всичко, което Фиона беше направила. Това беше шанс да ѝ отмъсти по някакъв начин, да бъде нещо повече от сляп рогоносец. Той погледна отново момичето и само при мисълта за подобно отмъщение усети, че го залива чувство на отвращение. Представата за нейната голота, зърната ѝ, окосмението ѝ, подмишниците ѝ, дори миризмата ѝ – от всичко това започна да му прилошава. Изведнъж се паникьоса, засрами се от предложението ѝ – ами ако някой го види? – но повече се изненада от силата на емоциите си. Тя му се стори физически отблъскваща. Дали само защото беше от същия пол като Фиона? Извади банкнота от пет паунда, тикна я в ръката ѝ и изплю: