Майкъл Добс - Да изиграеш краля

– Те пък какво ли знаят? Глупости. Нямат никакви доказателства. И на кого, кажете ми, на кого съм продавала такива дрехи?

– Аманда Брейтуейт. Серена Чизълхърст, бившата Ви съквартирантка. Лейди Олга Уикам-Фюмз. Многоуважаемата Памела Орпингтън. Това са само част от имената. Последната е получила вечерна рокля „Олдфийлд“, ексклузивна серия, и костюм на Ив Сен Лоран заедно с аксесоарите. А Вие сте получили хиляда долара. Според запознати.

– Няма доказателства за тези твърдения – каза бързо принцесата в сподавен шепот. – Моите момичета никога не биха...

– Не е и нужно. Тези дрехи се купуват, за да бъдат носени, да бъдат показвани. Доказателствата се съдържат в цяла серия снимки на Вас и на другите дами, които са били направени през последните няколко месеца, и то на публични места, както е редно – той направи пауза. – Има и копие на един чек.

Тя се замисли за момент, но не откри успокоение, докато хорът пееше за сивата зима и ледения вятър.

– Това не е добре, никак не е добре, нали. Сега вече ще се разсмърдят.

Тя звучеше сломена, самоувереността ѝ се топеше. Загледа се в ръкавиците си, разсеяно гладеше гънките.

– Очаква се от мен да бъда на пет различни места на ден и да не повтарям един и същи тоалет. Работя като грешен дявол, за да са доволни другите, да им донеса малко кралски блясък в живота. Помагам да се събират милиони, буквално милиони, всяка година за благотворителност. За другите. Но се очаква от мен да го правя, разчитайки само на милостинята от Цивилната листа. Това е невъзможно.

Гласът ѝ беше преминал в шепот, докато осъзнаваше казаното от Ландлес.

– О, майната им на всички – въздъхна тя.

– Не се тревожете, мадам. Мисля, че съм в позицията да стигна до тези снимки и да се уверя, че никога няма да видят бял ден.

Тя вдигна поглед от ръкавиците си, облекчение и благодарност пълнеха очите ѝ. Дори и за момент не ѝ хрумна, че Ландлес вече има снимките, че те са били направени по негова поръчка, след като до него е стигнала информация от една недоволна детегледачка, испанка, която дочула разговор по телефона и откраднала чека, за да го копира.

– Но това не е главното, нали така – продължи Ландлес. – Трябва да намерим някакъв начин да се уверим, че няма пак да се стигне до подобен проблем. Знам какво е постоянно да си жертва на злобната преса. Мисля, че сме от една и съща страна в това отношение. Аз съм британец, тук съм роден и тук съм израснал, горд съм от това и ми е писнало от тези чужденци, които държат половината от националната ни преса и които нито разбират, нито ги е грижа какво прави страната ни велика.

Раменете ѝ се поизправиха след тези бомбастични ласкателства, докато викарият започваше своя призив да се помага на бездомните, изграден около образите на безчувствени хазяи и цитати от годишния отчет на една благотворителна фондация.

– Искам да Ви предложа консултантска позиция в една от моите компании. При пълна конфиденциалност, само Вие и аз ще знаем за това. Ще Ви осигуря подходящ процент, а в замяна ще ми отделяте няколко дни от Вашето време. Да сте на официалното откриване на някой от нашите офиси. Да се срещнете на обяд с някои от важните ми чуждестранни партньори. Може би да сте домакин на някоя вечеря в двореца от време на време. Ще е страхотно, ако може да направим нещо такова и на кралската яхта, ако е възможно. Но Вие ще кажете.

– Колко?

– Десетина пъти в годината примерно.

– Не, колко плащате?

– Сто хиляди. Плюс гаранция за добронамерено отношение и ексклузивни интервюта в моите вестници.

– Вие какво печелите?

– Шанс да Ви опозная. Да се срещна с краля. Да получа важна пиар подкрепа за мен и за бизнеса ми. Ексклузивни статии с кралското семейство, което вдига тиража. Да изброявам ли още?

– Не, г-н Ландлес. Аз не харесвам особено работата си, не ми е донесла кой знае колко лично щастие, но ако правя нещо, го правя, както трябва. Без да влизам в подробности, имам нужда от много повече средства, отколкото дава Цивилната листа. При тези обстоятелства, стига това да остане изцяло лична договорка и тя да не изисква нещо, което би подкопало авторитета на фамилията, с радост ще приема. И ви благодаря.

Имаше и още, разбира се. Ако тя познаваше Ландлес по-добре, щеше да знае, че винаги има още. Отношенията с една кралска особа щяха да донесат своите ползи, това щеше да запълни дупката от увяхналата връзка с „Даунинг Стрийт“ и щеше да впечатли тези, които все още смятаха, че Величеството значи нещо. Но отношенията с тази конкретна особа предлагаха изключително разнообразие. Той знаеше, че принцесата е характерно недискретна, непредпазлива, често невъздържана – и невярна. Тя беше едно бедствие, което чакаше да бъде изобличено, в сърцето на кралското семейство и когато това бедствие станеше твърде голямо, за да бъде скрито, а той беше сигурен, че рано или късно това ще се случи, тогава неговите вестници щяха да бъдат най-отпред в глутницата, въоръжени с вътрешна информация, и щяха да я разкъсат.