Майкъл Добс - Да изиграеш краля

Моята задача, както и твоята ще бъде един ден, е тежко бреме. Очаква се от нас да сме символи на добродетелите на една нация, но и фигуранти. Това става все по-трудно в един модерен свят, който ни обгражда с толкова много изкушения, но с толкова малко истински занимания. Но ако нашата роля изобщо значи нещо, тогава трябва да ни позволява поне да запазим съвестта си чиста. Още утре бих подписал прокламация, че ставаме република, ако това е единното искане на двете Камари, но няма да изрека безсмислиците на политиците и да им дам благословията си като мои думи.

Всичко, което правя, всеки мой провал, всяко късче уважение, което спечеля, рано или късно ще се прехвърли към теб. Невинаги съм успявал да бъда бащата, който съм искал. Формалностите, правилата, разстоянието много често застават между един крал и неговия син – между мен и теб, както беше и между мен и моя баща. Но аз няма да предам теб и твоето наследство, за това имаш думата ми. В едни отминали времена се е случвало да изкарат нашите предци пред тълпите и да им отрежат главата! Поне са имали достойнството да умрат с непокътната съвест.

Светът ми се струва мрачен в момента. С нетърпение очаквам светлината, която носи твоето завръщане за празника.

С най-топлите ми чувства за теб, сине мой.

Той има две качества. Не мога да си спомня първото,

а отдавна не съм виждал второто.

Цяла вечер Майкрофт крачеше напред-назад из студената празна къща и търсеше нещо да го разсее. Имаше много скапан ден. В последния момент се оказа, че Кени трябва да пътува за десет дни до Далечния изток и няма да са заедно за празниците. Майкрофт беше с краля, когато се обади Кени, така че получи само съобщение, оставено на секретарката му, с пожелание за весела Коледа. Докато Майкрофт гледаше четирите голи стени, си представяше как Кени вече гуляе на някакъв целунат от слънцето плаж, как се смее, как се забавлява с други.

И кралят не беше помогнал за настроението му, той сипеше огън и жупел по правителството заради пренаписаната реч. По някаква причина Майкрофт обвиняваше себе си. Не беше ли негова работа да се увери, че гледната точка на краля ще стигне до хората? Чувстваше се, сякаш се е провалил. Това беше още едно парещо чувство на вина, когато беше далеч от Кени и неговата магия.

Къщата беше толкова подредена и безлична, че даже му липсваха всичките джунджурии на Фиона, нямаше дори една мръсна чиния в мивката. Обикаляше от стая в стая, не можеше да се успокои, чувстваше се още по-самотен, изпи твърде много в напразен опит да забрави, пак чувстваше, че се дави. Щом се сетеше за Кени, го изпълваше ревност. Когато се опитваше да се разсее с мисли за другия си живот, единственото, което нахлуваше, бяха страстите и горчивината на краля към министър-председателя. „Така ми се ще да не бях подходил токова открито с него, но мислех, че може да е различен от останалите, моя грешка“, беше казал той. Но Майкрофт винеше себе си.

Седна на бюрото, кастрираната реч на краля беше пред него, снимката на Фиона все още стоеше в сребърната рамка, тефтерът му беше отворен, а датата, когато Кени се връща, беше заградена, напълнената му за пореден път чаша оставяше мокри кръгчета по кожената облицовка. Божичко, толкова имаше нужда да поговори с някого, да си припомни, че навън съществува цял един свят, да разсее потискащата тишина около себе си и да отвлече вниманието си от усещането за вина и провал. Чувстваше се объркан и уязвим, а питието не помагаше. После телефонът иззвъня.

– Здравей, Тревър – той поздрави кореспондента на вестник „Кроникъл“. – Надявах се някой да ми звънне. Как мога да помогна? Боже мили, чул си какво?

– Ей сега вече ме ядосахте. Ей сега вече ме ядосахте.

Редакторът на вестник „Сън“, дребен сух мъж от долините на Йоркшир, започна да псува под мустак, докато четеше първото издание на „Кроникъл“. Псувните се засилиха, щом зачете текста, и вече не сдържаше гнева си.

– Сали. Свържи ме с това копеле, Инцестата.

– Той е в болница. Днес го оперираха от апендицит – дочу се женски глас през отворената врата.

– Не ме интересува, ако ще да е в ковчег. Изрови го и ме свържи с него.

Родерик Мадъръп, познат като Инцестата във вестникарския свят, беше кореспондентът на вестника с кралския двор, човекът, на когото плащаха, за да знае кой какво прави и с кого зад дискретните фасади на кралските резиденции. Дори когато лежи по гръб на болнично легло.