Майкъл Добс - Да изиграеш краля

– Ти се призна за виновен.

– Адвокатите ми казаха да направя така. Нейната дума срещу моята. Можеше да се боря в съда и пак да загубя година по-късно, докато цялата преса в страната се забавлява на мой гръб. А по този начин мина само с няколко реда в някаква местна клюкарска колонка. Сигурно тази стара чанта просто е искала да пишат за нея във вестника. Може би трябваше това да ѝ предложа.

Стампър се опита да сгъне вестника си, но страниците се бяха разкашкали от влагата. Очевидната му липса на интерес вбесяваше Бринфърд-Джоунс още повече.

– Аз съм жертвата тук! Плащам за лъжите на някаква съсухрена старица вече почти петнайсет години. Скъсах си гъза от работа само и само да се отърся от това, да наваксам. Но явно не мога да разчитам на подкрепа и от приятелите си. Може би е време да си отворя очите и да осъзная, че изобщо не са ми приятели. Че не са хората, които си мислех, че са.

Нямаше как да остане незабелязана горчивината в думите му и скритата заплаха, че ще оттегли редакционната си подкрепа, но Стампър не отговори веднага, първо се опита да сгъне вестника отново, но нямаше смисъл: „Индипендънт“ се беше разпаднал сред облаците пара и той най-после го захвърли настрана.

– Не опира само до приятели, Брайън. За да отхвърлим възраженията на комисията и да сме готови да понесем всички атаки, трябва да сме ти много добри приятели. Честно казано, Хенри Колингридж никога не ти е бил такъв приятел, никога не се е застъпвал за теб – той направи пауза. – Франсис Ъркарт обаче е куче. И е по-скоро териер. И в момента, имайки предвид, че ни очаква рецесия, дълбоко вярва в приятелството.

Той млъкна, защото вратата се отвори и в мъглата се появи една размазана фигура, но наситената атмосфера явно ѝ дойде в повече, закашля се и излезе.

– Продължавай.

– Да говорим направо, Брайън. Нямаш никакъв шанс да чуеш гонга в твоя чест, освен ако министър-председателят не се застъпи за теб. Той ти е последната възможност. А той няма да го направи, ако ти не си готов да отвърнеш със същото – той избърса чело с ръка, за да проясни погледа си. – Твоята щедра подкрепа чак до следващите избори. В замяна получаваш специални брифинги, ексклузивна информация, ще звъним първо на теб за важните новини. И накрая рицарско звание. Това е твоят шанс да започнеш на чисто, Брайън, и да оставиш миналото назад. Никой не спори с голямото „Р“.

Бринфърд-Джоунс седеше и се взираше пред себе си, опрял лакти на коленете, а гънките на корема му оформяха пластове една над друга. Усмивката бавно започна да си проправя път по влажното му лице като лъч светлина сред този мрачен, мъглив свят на увиснали гърди и скротум.

– Знаеш ли както мисля, Тим?

– Какво?

– Че току-що ми върна вярата.

9Улица, на която са били редакциите на много от вестниците в Лондон. И до ден днешен е нарицателно за британската преса. – Б. пр.

Кралската институция се крепи на семенната течност

и ласкателствата – и горе-долу това е.

Бъкингамският дворец, 16 декември

Скъпи сине,

Скоро ще се върнеш за Коледа, но аз изпитах нужда да споделя с някого. Толкова малко са хората, на които имам доверие.

Моят живот, както вероятно ще бъде и с твоят, е осеян с разочарования. Очаква се от нас да бъдем пример за подражание – но на какво! Явно на угодничество. Има моменти, в които се отчайвам.

Както си говорихме последния път, когато се беше върнал от Итън, планирах да изнеса реч, с която да насоча вниманието на нацията към растящите разделения в страната ни. Но политиците „преформулираха“ някои от мислите ми, така че вече не ги разпознавам като свои. Опитват се да ме изкарат евнух и да ме принудят да обърна гръб на мъжеството си.

Нима ролята на краля е да бъде безмълвен баща на една нация, която се разединява и разпада? Сякаш не виждам ясни правила, освен постоянната предпазливост. Гневът ми към начина, по който правителството се отнесе с речта ми, трябва да остане в тайна. Но не мога да бъда монарх, без да запазя самоуважението си като човек – ще ме разбереш, когато дойде твоят ред.

Ако нямаме свободата да защитим онези неща, в които страстно вярваме, тогава поне трябва да избегнем това да ставаме съучастници в онези дела, които осъждаме и които намираме за опасно нередни. Никога не им позволявай да слагат думи в устата ти. Аз просто пропуснах големи парчета от версията на речта, върната ми от правителството.