Майкъл Добс - Да изиграеш краля

– Инцеста? Защо, по дяволите, сме изпуснали тази новина?

– Каква новина? – чу се слаб глас от другата страна.

– Плащам ти цял камион пари, за да подкупваш разни слуги и шофьори и да знаем какво става. И все пак някак си сме я пропуснали.

– Каква новина? – прозвуча отново гласът, този път още по-вяло.

Редакторът започна да чете сочните факти. Извадки от речта на краля, отрязани от правителството. И добавените от правителството параграфи, пълни с икономически оптимизъм, които кралят беше отказал да произнесе. И заключението, че зад скорошното обръщение на краля към Националната асоциация на благотворителните организации се крие един огромен скандал.

– Искам тази статия, Инцеста. Кой на кого го е начукал. И я искам за следващото ни издание, до четирийсет минути – той вече беше надраскал няколко идеи за заглавие.

– Но аз дори не съм виждал статията – запротестира кореспондентът.

– Имаш ли факс?

– Аз съм в болница! – изпищя жално той.

– Ще ти я пратя с велокуриер. Междувременно искам ти да вземеш телефона и да ми звъннеш обратно с повече информация до десет минути.

– Сигурен ли си, че е вярно?

– Не ми пука дали е вярно, бе. Това е фантастична статия и я искам на първата ми страница до четирийсет минути!

Във всички редакции в Лондон можеха да бъдат чути подобни думи на мотивация за изтормозените съгледвачи на кралските дела. Във въздуха се усещаше спад, приходите от рекламодатели вървяха надолу, а това значеше, че собствениците се изнервяха и ставаха много по-склонни да жертват редакторите си, отколкото печалбите си. „Флийт Стрийт“ имаше нужда от новина, която да вдигне тиражите. А тази можеше да качи утрешния с няколко десетки хиляди и обещаваше история, която ще си заслужава да се следи дълго. Много дълго.

Той лежи в лукс всеки ден. Аз лъжа в лукс, в Камарата на общините – или поне разпределям истината, както и където намеря за добре. Така разбирам къде са ми слабите звена.

Преди много време, в някакъв загубен през годините момент, се случил един инцидент по време на войната в Канада между британците и французите. Или поне се твърди, че е било в Канада, макар че би могло да бъде на всяко място по земното кълбо, където се сблъскват две свирепи империи, ако изобщо се е случило. Историята гласи, че две армии, едната британска, другата френска, марширували по противоположните страни на един хълм и неочаквано се срещнали на върха. Тежковъоръжени пехотинци се изправили един срещу друг, готови за битка, вдигнали мускети в смъртоносно състезание кой ще пролее първата кръв.

Но войниците били водени от двама офицери, които били също така и джентълмени. Англичанинът, виждайки съперника си само на няколко метра, побързал да прояви възпитание, свалил шапката си и с нисък поклон поканил французите да стрелят първи.

Французинът не отстъпвал по галантност на английския си враг и с още по-нисък поклон предложил:

– Не, сър. Настоявам. След вас.

След което британските пехотинци стреляли и изтрепали французите.

Парламентарният контрол, времето за въпроси и отговори с министър-председателя в Камарата на общините много прилича на тази конфронтация в Канада. Обръщението към всички народни представители е „многоуважаеми“, а към всички, които носят панталони – „джентълмени“, дори към най-омразните врагове. Те са подредени като в боен строй, само на две шпаги разстояние един от друг и въпреки очевидната задача да се задават въпроси и да се търсят отговори, истинската цел е да оставят след себе си максимален брой от телата на противника окървавени на пода на залата.

Но има и две основополагащи различия спрямо битката на онзи хълм. Първо, тук обикновено има предимство този, който стреля втори: в случая министър-председателят, на когото се полага последната дума. И второ, народните представители от всички страни са се научили, че по средата на битка няма място за джентълменско поведение.

Новината за диспута относно речта на краля влезе в заглавията на вестниците ден преди коледната почивка. Трудно можеше да се говори за празнично милосърдие, защото опозицията усещаше първата добра възможност да тества бронята на министър-председателя. В три и петнадесет следобед – часа, отреден за министър-председателя да отговаря на въпроси, залата на Камарата на общините беше претъпкана. Пейките на опозицията бяха въоръжени с издания на сутрешните вестници и техните сензационни първи страници. През изминалата нощ редакторите им се бяха потрудили да се надцакват един други и заглавията бяха преминали от „Кавга с краля“ през „Речта на краля е тъпа, казва министър-председателят“ до простичкото „Кралят на безистените“. Всичко това беше едно изключително забавление и безсрамна спекулация.