Майкъл Добс - Да изиграеш краля

Последното беше призив към старото им приятелство.

– Помисли малко, Тим. Имаме парламентарно мнозинство от двадесет и двама, а наскоро партията ни беше разкъсана от битката за лидерството. Много скоро ще ни удари рецесия, ще стане свинщина. Според социологическите проучвания не сме никак напред и мнозинството ни няма да издържи три или четири години. Ще ни размажат на всички частични местни избори, а е достатъчно да загубим десетина места, за да ни падне правителството. Освен ако, разбира се, ти можеш да ми гарантираш, че няма да има частични избори, че си измислил някаква магия, с която да попречиш на всичките ни уважавани колеги да бъдат хващани в разни бордеи, да злоупотребяват с парите на Църквата или просто да изкуфяват и да изпадат в старческа деменция?

– Не звучи като голяма веселба и за председателя на партията.

– Тим, следващите няколко години ще бъдат ад и едва ли ще имаме достатъчно голямо мнозинство, за да се задържим по време на рецесията. Ако за председателя ще е болезнено, то за премиера ще е истинска агония.

Стампър мълчеше, не знаеше какво да каже, но аргументите на другия не му звучаха убедително. Вълненията и мечтите му се бяха смалили само за няколко минути.

– Бъдещето ни ще се реши едва ли не в няколко ключови момента – продължи Ъркарт. – Популярността ни ще се вдигне малко, докато трае периодът на този своеобразен меден месец и хората ми гласуват някакво начално доверие. Това ще продължи най-много до март.

– За това си много прав.

– Така е. Защото през март ще се гласува нов бюджет. И този бюджет ще бъде политическо копеле. Оставихме пазарите на самотек, за да минем през последната избирателна кампания, и страшният съд за тези ни действия дебне зад ъгъла. Взехме назаем от Петър, за да платим на Павел, а сега ще трябва да изпразним джобовете и на двамата. И на тях това хич няма да им хареса.

Той направи пауза, премигвайки бързо, докато подреждаше мислите си.

– И това не е всичко. Ще ни ударят от Бруней.

– Какво?

– Султанът на тази малка, прогизнала от нефт държава е голям англофил и един от хората в света, които държат най-голямо количество лири стерлинги. Верен приятел. За нещастие, не само че му е ясно в каква каша сме ние, а и той самият си има собствени проблеми. Така че ще развърже голямо количество лири – поне три милиарда ще се плацикат из пазарите като сирачета, търсещи нов дом. Това ще разпъне валутата ни на кръст и ще проточи рецесията с може би още една година. Заради доброто старо време обещава, че няма да започне да продава, преди ние да кажем. Стига да е не по-късно от гласуването на следващия бюджет.

Стампър преглъщаше с мъка, устата му беше пресъхнала. Ъркарт започна да се смее, но без дори и следа от хумор.

– Има и още, Тим, има и още! За капак на всичко от прокуратурата ми подшушнаха, че процесът срещу сър Джаспър Харод ще започне веднага след Великден. Което е 22 март, да ти спестя проверката. Какво знаеш за сър Джаспър?

– Предполагам това, което и повечето хора знаят. Издигнал се от нищото мегамилионер, председател на борда на най-голямата фирма за компютърни услуги в страната. Работи много с министерствата и местните власти, сега го обвиняват, че е предлагал проценти наляво-надясно, за да си осигурява договорите. Прави много за благотворителност, доколкото си спомням, затова му дадоха голямото „Р“.

– Тим, той получи рицарското звание, защото е един от най-големите дарители на партията. Лоялно и дискретно, от много години насам.

– И какъв е проблемът?

– Както ни се притичаше на помощ всеки път, като повикаме, така и той сега очаква да бъдем не по-малко лоялни и да направим същото за него. Да задействаме връзките си с главния прокурор. Което, разбира се, ние не можем да направим, но той отказва да го разбере.

– Има и друго, знам, че има и друго...

– И настоява, че ако се стигне до процес, той ще трябва да разкрие за значителните суми, които е дарил на партията.

– И?

– Които са плащани в брой. В куфарчета.

– Тоест сме в лайната.

– Толкова много лайна, че да докарат на всички ни остри хемороиди. Не само че е давал на централата на партията, ами също така е подкрепял и избирателните кампании по региони на почти всеки член на кабинета.

– Нека позная. И всичко е харчено за неща, който не са официално отчитани като разходи за изборите.

– В моя случай всичко е описано с религиозна педантичност и ще издържи на щателни проверки. В други случаи... – той повдигна вежда. – Знам, че министърът на търговията, който още от днес следобед ще бъде изпратен да търка задните скамейки в Камарата, е използвал парите, за да плати на една разлютена любовница, която го заплашвала, че ще публикува някакви компрометиращи писма. Написан е чек на нейно име, който впоследствие е канселиран, но Харод все още го пази.