Майкъл Добс - Да изиграеш краля

Ъркарт разпери широко ръце, жест, който трябваше да замени думите, които не съумяваше да намери, и тогава Стампър се намеси.

– Г-н министър-председател – започна той, натъртвайки на обръщението.

Това беше своеобразно порицание към прекомерното фамилиарничене от страна на медийния магнат, но то се хлъзна по дебелата кожа на Ландлес, без да го засегне.

– Простете, че се намесвам, но новият председател на Камарата на лордовете ще бъде тук след пет минути.

– Прости ми, Бен. Вече започвам да разбирам, че министър-председателят е слуга, а не господар. Слуга най-вече на графика. Да говорим направо, ако нямаш нищо против.

– И аз така обичам – Ландлес се наведе напред очаквателно.

– Ти контролираш групата „Кроникъл“ и се опитваш да вземеш контролния пакет на „Юнайтед Нюзпейпърс“, а правителството трябва да реши дали подобна сделка ще бъде в интерес на обществото.

Ъркарт се взираше в попивателната пред себе си, сякаш четеше от сценарий или беше съдия, който произнася присъда. На Ландлес хич не му харесваше тази внезапна проява на формалност, толкова различна от предишните им разговори по въпроса. Ръцете на Ъркарт се разпериха отново, докато той търсеше думите, които му убягваха. Накрая стисна юмруци.

– Съжалявам, Бен. Няма как да стане.

Тримата мъже останаха неподвижни като чучела, а думите закръжиха във въздуха като птици, спускащи се към плячка.

– Какво, по дяволите, значи това, бе? Как така няма да стане? – тонът беше преминал към уличен жаргон, облицовката беше изчезнала.

– Правителството не смята, че това ще бъде в интерес на обществото.

– Глупости, Франсис. Бяхме се разбрали.

– По време на цялата си кампания министър-председателят с голямо внимание избягваше да заеме категорична позиция по тази сделка, това лесно може да се провери, изказванията му бяха много ясни – намеси се Стампър.

Ландлес не го отрази, цялото му внимание бе насочено към Ъркарт.

– Имахме сделка! Ти го знаеш. Аз го знам.

– Както казах, Бен, министър-председателят невинаги е господар на себе си. Няма как да се пренебрегнат аргументите против твоята оферта. Вече притежаваш над 30 процента от пресата в страната; с „Юнайтед“ ще станат почти 40.

– Моите 30 процента те подкрепяха във всеки един момент, както ще бъде и с моите 40. Това беше сделката.

– Което оставя 60 процента, които никога няма да забравят, нито да простят. Разбираш ли, Бен, цифрите просто не излизат. Не е в националния интерес. Не и за новото правителство, което вярва в конкуренцията и служи на потребителя, а не на големите корпорации.

– Глупости. Имахме сделка! – юмруците му се стовариха върху масата.

– Бен, не е възможно. Трябва да разбереш. Не мога с първия си акт като министър-председател да те оставя да захапеш такова голямо парче от британската вестникарска индустрия. Това не е добър бизнес. Не е добра политика. И честно казано, ще доведе до много неприятни заглавия по първите страници на повече от половината вестници.

– Но ако захапеш мен, това ще доведе до страхотни заглавия, така ли, мамка му? – Ландлес наведе глава напред като разярен бик, челюстта му се тресеше гневно. – Значи затова ме покани да мина през парадния вход, копеле такова. Видяха ме да влизам и сега трябва да ме видят как ще изляза. С краката напред. Организирал си ми публична екзекуция пред всички камери от цял свят. Дебелият капиталист като жертвено агне. Предупреждавам те, Франки. Ще се боря с теб на всяка крачка с всичко, което имам.

– Което оставя само 70 процента от вестниците плюс всяка телевизионна и радиопрограма, които ще аплодират един смел министър-председател – прекъсна го високомерно Стампър, докато разглеждаше ноктите на ръцете си. – Един министър-председател, който не се страхува да откаже на най-близките си приятели, ако националният интерес го изисква. Каква страхотна новина.

Ландлес беше като на разстрел от две страни. Червеникаволилавото му лице потъмня още повече, цялото му тяло се тресеше от негодувание. Не успяваше да намери думи нито да се спазари, нито да ги убеди, не можеше нито да ги сплаши, нито да се споразумее с тях, и му оставаше само да блъска по масата със свити юмруци.

– Ти, нещастно, гадно лай...

Изведнъж вратата се отвори и Мортима Ъркарт нахлу в цялата си прелест.

– Франсис, това е абсурд, пълен абсурд. Апартаментът е ужасен, обзавеждането е отвратително, а ми казват, че нямало бюджет да се оправи...

Тя замлъкна, когато видя юмруците на Ландлес да треперят на десет сантиметра над масата.