Джеймс Ролинс - Боен ястреб

„Това трябва да спре“.

— Хайде — каза Тъкър и тръгна към Каин. — Да открием тези сървъри.

Вратата към кулата беше стоманена, видимо нова и отключена. Или Лион бе уверен, че никой няма достъп до тази врата, или техниците бе трябвало да се качват често, за да настройват антените.

На Тъкър му беше все едно.

Отвори внимателно и видя вдлъбнати от стъпки каменни стъпала, които се спускаха спираловидно надолу. Стълбата се осветяваше от голи електрически крушки, но те бяха разположени на големи разстояния и помежду им оставаха тъмни пространства. Тъкър даде знак на Каин, като приближи длан до носа му, после посочи стъпалата с пръст.

„Стой ниско, оглеждай“.

Каин остана близо до стената, запълзя надолу почти по корем, от една сянка до следващата. Тъкър го последва с двете жени, с насочен пистолет. В другата си ръка държеше телефона и през очите на кучето виждаше какво става един-два завоя пред тях.

Нора дишаше тежко зад гърба му.

Ботушите на Джейн стържеха леко по каменните стъпала най-отзад.

Каин мина покрай равна площадка. От едната страна имаше старинна прогнила врата с железни планки. Висеше крива на счупени панти и зад нея се виждаше начало на тъмен коридор, в който висяха паяжини. Стените бяха покрити с лишеи и плесен.

Никой не беше минавал оттам от години.

— Напред! — даде команда Тъкър.

Каин продължи надолу по стълбите, в кръг, до следващата площадка.

— Стой! — каза Тъкър по радиото и спря жените няколко стъпала преди площадката.

Макар да не видя никого през камерата на Каин, чу гласове да отекват по витата стълба, но беше трудно да определи откъде идват. И тук започваше коридор, като онзи горе, но тук нямаше врата, а само счупени панти — изглежда, някой бе изкъртил вратата.

Джейн прошепна в ухото му:

— Погледни кабелите на пода.

Той също ги бе забелязал. Сноп черни змии. Изкачваха се по витата стълба и влизаха в коридора.

— Приличат на захранващи кабели и кабели за данни — каза Нора.

— Накъде да вървим обаче? — попита Тъкър.

— Надолу по стълбите — каза Нора без колебание. — Сървърите трябва да са на хладно място и да са добре изолирани.

Поради липса на по-добра идея Тъкър продължи надолу и настигна Каин. Гласовете станаха по-силни и явно идваха от коридора вляво. Каин подуши вратата и козината на врата му настръхна. Отново бе уловил познатата миризма.

„Лион“.

Още една причина да не отиват натам.

Тъкър стигна до кучето и го изпрати още надолу по стълбата, покрай кабелите. Този път спиралата направи три обиколки и стигна до друга стоманена врата. Кабелите минаваха през дупка, пробита в стената до нея.

Каин стигна до вратата първи и подуши прага — после отстъпи назад и наведе глава, насочил муцуна към вратата. Даваше знак на партньора си.

„Там има някой“.

Тъкър не видя камери, затова остави Джейн и Нора малко по-нагоре и отиде до вратата. Долепи ухо до стоманата и чу някой вътре тихо да си подсвирква. Предвид всичко, което се случваше, подобно равнодушие го ядоса много повече, отколкото ако някой го беше наругал.

Опита предпазливо да натисне дръжката на вратата с пръст.

Заключено.

По дяволите!

Тъкър се изправи и почука решително по стоманата.

Този път наистина получи ругатня, след която чу приглушен въпрос:

— Какво?

Тъкър изръмжа отговора си с не по-малко раздразнение:

— Лион те иска горе на покрива. Праща ме да те заместя.

— За какво съм му?

Тъкър долови в този въпрос безпокойство и страх. Явно босът командваше с железен юмрук. Тъкър се възползва от това и отговори:

— Че откъде да знам? Просто си размърдай задника.

Последва още една ругатня и ключалката щракна.

Тъкър леко отстъпи и когато вратата се отвори, улови ръба ѝ и дръпна рязко. Мъжът вътре, все още с ръка на дръжката, залитна напред, загуби равновесие и Тъкър го удари в шията. Той се олюля. Тъкър направи крачка край него и го удари по тила с юмрук, после заби челото му в стоманената рамка на вратата.

Чу се пращене на кост и мъжът се свлече безжизнен на пода.

Тъкър го прекрачи и огледа мястото, насочил пистолета. Не беше стая, а сводест коридор със стени от гол камък, който влизаше навътре в склона на планината и стигаше отвъд светлото петно от две халогенни лампи до вратата. Видя и две стари счупени бъчви.

Вероятно тук се беше намирала избата на манастира.

Разбира се, изолираното от външните температури място сега се използваше за друго.

Покрай двете стени имаше високи шкафове с електроника, по които мигаха десетки светлинки. Всичко беше оплетено в кабели. От едната страна имаше метална работна маса с клавиатура и монитор.