Джеймс Ролинс - Боен ястреб

— Вероятно тук са доставяли оборудването, което е било нужно, за да направят командния център в манастира — прошепна Джейн.

Каин стигна до края на мрежата, на ръба на пропастта, но остана скрит в някакви храсталаци. Тримата го последваха. Тъкър каза на жените да останат назад, а той пропълзя до Каин. Погали го.

— Добро момче.

Надникна от ръба. На пет метра надолу видя изпочупените бойници и двете кули. Фасадата на манастира беше долепена до скалата, така че най-вероятно основните му помещения бяха вкопани в камъка преди столетия, с мъчителни усилия и всеотдайност.

„Новите обитатели не са такива“.

В стария камък варварски бяха завинтени редове сателитни антени. Дебели кабели се виеха по бойниците и изчезваха във вътрешността през грубо пробити дупки в стените. В един ъгъл работеше дизелов генератор.

Тъкър огледа антените, които бяха насочени към границата. Надяваше се и вниманието на хората вътре да е насочено натам.

Върна се при Джейн и Нора. Описа какво е видял, докато отваряше раницата си. Знаеше, че ще действат в планински условия, и затова беше взел въжета и екипировка за катерене.

— Ще се спусна първо с Каин, после ще дойдете вие с Нора.

Двете кимнаха.

Тъкър бързо завърза единия край на въжето за едно дърво, после отиде до ръба на пропастта и го изпъна. Сложи си коланите за спускане и закачи жилетката на Каин с карабинки за гърба си. Кучето щеше да виси на него, докато се спускат. След като провери повторно всичко, се обърна с гръб към пропастта и започна да се спуска на малки отскоци. Каин запази пълно спокойствие на гърба му — беше правил това множество пъти.

След малко шестте им крака докоснаха покрива на сградата.

Тъкър клекна, освободи Каин и извади пистолета си. Беше готов да прикрие двете жени, докато се спускат, но до този момент не бе чул сигнал за тревога.

Далечен гръм ги накара да приклекнат. Тъкър пропълзя между две от сателитните антени и огледа далечната долина през парапета. От посоката на Камена Гора, скрита в горите по-ниско, се издигна нов фонтан пръст и дим.

Джейн стъпи до него и погледна натам.

— Танковете…

Последваха още гърмежи и нови взривове и дим.

А след това от двете страни на манастира се разнесе познато жужене. От околните долини се издигнаха стреловидните „бойни ястреби“ и по-малките „палачи“. Разпръснаха се на голяма площ, издигнаха се и се понесоха към селцата.

— Това е началото на края — прошепна Джейн.

13:14

Тъкър приклекна зад една от сателитните антени и огледа кабела, който излизаше от нея. Другият му край влизаше в съединителна кутия, заключена с катинар. Той пипна кабела. Беше топъл и вибрираше от силния ток.

„Може би ще ми изпържи задника, ако опитам да го изтръгна, но може би си струва“.

— Недей — предупреди Нора и го дръпна назад. — Знам какво си намислил. Смяташ, че ако повредиш тези антени, дроновете няма да могат да получават команди.

Тъкър се обърна към нея.

— А не е ли така?

— Дроновете на „Танджънт“ не са просто танкове и самолети с дистанционно управление. Те имат разсъдък. Изкуствения интелект, създаден от Санди. И макар че може и да не са на нивото на нашия нов и подобрен Рекс, все пак имат интелигентни реакции. Командата за атака вече е дадена. Ако махнеш антените, програмата за действие ще остане в сила. Дроновете ще продължат атаката, като може би ще импровизират и ще нанесат още повече поражения.

Тъкър си спомни как Рекс бе проявил самоинициатива и бе засякъл последните данни от предавателите на командния център, за да могат точно да определят координатите му.

Джейн посочи още една причина да оставят антените.

— Освен това ще са ни нужни работещи, ако искаме да предадем разрушителния код на дроновете.

Тъкър си даде сметка, че жените са прави.

— Първо обаче трябва да се добера до сървърите — напомни Нора.

Тъкър погледна към Каин, който душеше нещо около вратата към едната от кулите. Тялото му беше напрегнато, изправено, ушите бяха прибрани назад. Тъкър познаваше поведението на кучето достатъчно, за да разбере, че е надушило миризма на човек, когото познава.

Можеше да има само един човек, когото Каин да помни по миризма.

Рафаел Лион.

Както винаги педантичен, Лион вероятно бе отделил време, за да се качи тук и да провери лично всички подробности. Дълбок гняв бушуваше в Тъкър. Все още чуваше взривовете, разрушили селото. Спомни си момчето, разкъсано от осколките, което се свлече като повредена кукла. Лион и шефът му бяха отговорни за смъртта на стотици невинни хора, а днес щяха да умрат още.