Стивън Ледър - Гладният призрак

Хауълс залитна напред и падна по корем на леглото с извърната към стената глава. Тя пипна челото му. Беше ужасно горещо и влажно от пот. В малкия й апартамент нямаше климатик, но под прозореца стоеше изправен вентилатор. Включи го и насочи струята въздух към ранения мъж.

Върна се в хола и остави чантата си върху малкия диван. Затвори и заключи входната врата, след което събу обувките си. Напълни син пластмасов леген с топла вода в кухнята и го занесе заедно с дезинфекционна течност и ролка хартиени кърпи в спалнята. Опита да свали памучното яке на Хауълс, но щом помръдна дясната му ръка, той изкрещя. Тя взе големи ножици от чекмеджето под мивката в кухнята и сряза якето. Внимателно постави парчетата върху застлан на пода вестник. Ризата му беше червена на цвят, но мястото около дясното рамо изглеждаше по-тъмно и когато го докосна, ръката й се изцапа с кръв. Сряза и ризата по гърба и яката, а после и ръкава до маншета. Свали я нежно и ахна, когато видя напоената с кръв калъфка, увита около рамото. Дръпна я предпазливо и я остави върху вестника. Успя да почисти горната част на тялото с хартията от рулото, като започна от кръста нагоре. С учудване забеляза, че всичката кръв беше изтекла от малка дупчица малко под рамото, не по-голяма от дребна монета.

Напои ново парче от хартията в дезинфекционния разтвор и почисти раната. Едва ли щеше да зарасне от само себе си, на Том му беше нужен лекар. Подпъхна ръка под рамото му и нежно опипа гърба, но не откри изходен отвор. Том й беше казал, че са стреляли по него. Значи куршумът беше в тялото му. Отнесе окървавените парчета хартия и дрехи в кухнята, прибра ги в черен найлонов чувал за боклук, внимателно го завърза и го натика в кофата в шкафа под мивката.

Върна се в спалнята и събу обувките, чорапите, джинсите и слиповете му, като ги подреди на един стол. Пребърка джобовете, откри портфейл и два паспорта. И двата бяха британски, но само на единия от тях снимката беше негова. В паспорта пишеше Хауълс. Джефри Хауълс. Другият принадлежеше на някакъв по-женствен мъж, който изглеждаше доста напрегнат. Неговото име беше Доналдсън. Но нито единия от двамата не се казваше Том.

Тя прегледа портфейла. Няколко хиляди долара и кредитни карти. Някои от тях на името на Хауълс, а други на Доналдсън.

Извади парите и прибра паспортите в нощното си шкафче. Измъкна чаршаф от гардероба и зави изпадналия в безсъзнание мъж, като внимаваше да не засегне рамото. На стената до кухненската врата имаше телефон. Еми отиде и набра един номер, стиснала банкнотите в ръка.

В първия момент Дуган си помисли, че сестрата от рецепцията го е изпратила в погрешна стая. Тук имаше две легла, разделени със зелена завеса. По-близкото до вратата беше празно, а момичето на леглото до прозореца изобщо не приличаше на Цвете. Лицето беше кръгло и подпухнало, напуканите устни кървяха, носът като че ли беше счупен. Приближи се към дребната фигура в леглото и видя, че главата й е превързана и върху лявата буза има поставена лепенка. Около врата се виждаше пластмасова хирургическа поддържаща яка. Очите й бяха затворени. Но беше Цвете.

Седна в края на леглото и взе ръката й в дланите си.

Очите й се отвориха и тя прошепна през стиснатите си зъби:

— Здравей.

— Ти здравей.

До рамото му се появи медицинска сестра. Висока слаба жена с големи зъби и пригладена коса.

— Челюстта й е пострадала доста и не може да говори много — осведоми го тя.

— Счупена ли е?

Жената поклати глава.

— Не, но е изгубила два зъба, вратът й е зле изкълчен и лицевата кост е напукана. — На лицето й беше изписано недоволство и Дуган предположи, че ще го помоли да напусне.

Той отвори портфейла си, показа полицейската карта и каза:

— Няма да стоя дълго.

Сестрата кимна рязко, излезе и затвори вратата. Цвете стисна ръката му, Дуган се наведе и я целуна по челото.

— Не изглеждаш чак толкова зле — каза той, а тя се усмихна само с очи. — Боли ли те?

— Дадоха ми нещо — отвърна тя едва чуто. — Чувствам се като унесена.

— Можеш ли да ми кажеш какво се случи?

Цвете затвори очи.

— Какво си правила в „Хилтън“? Кой те удари? Кои са били мъжете в стаята? Какво изобщо става? — Въпросите се сипеха един след друг, макар да знаеше, че не трябва да я тревожи и говоренето й причинява болка. Но искаше да разбере истината. Отчасти защото беше полицай, но всъщност основно заради тревогата си за нея. Усещаше, че се влюбва в това красиво дребно китайско момиче, и не желаеше да бъде откъснат от живота й. Мечтаеше да знае всичко, да разруши стената от тайни и мълчание помежду им. Тя не можеше да му откаже с някоя лека шега или смяна на темата.