Стивън Ледър - Гладният призрак

Преди да реши да си купи апартамент, беше живял почти десет години под наем, но се оказа, че месечната вноска за жилище на изплащане всъщност е по-малка от наема, който плащаше в Хепи Вали, откъдето през прозореца си виждаше половината от хиподрума. През осемдесетте години мрачните прогнози за бъдещето на колонията, след като тя бъде предадена на комунистите, изплашиха много хора и цените на жилищата паднаха, но тъкмо когато се реши да купува, сред хората цареше някаква увереност. Все още имаше опашки за емиграция, но на мястото на всяко избягало в чужбина семейство се появяваше друго, готово да опита първите си стъпки на полето на собствениците — многобройната средна класа китайци притежаваше пари за харчене. Успя да събере сумата и купи жилището, но не беше направил сметка за обзавеждането и сега то беше доста бедно. В Лондон биха нарекли апартамента ергенска квартира, но за Хонконг си беше истински палат. Наложи му се да вземе заем, за да постави климатик, тъй като съвсем глупаво си беше мислил, че предишните наематели ще оставят своя безплатно. Трябваше да се досети, че безплатен обяд няма. Те се изнесоха заедно с електрическите крушки и дори бяха откачили поставката за кърпи в банята.

Дуган вложи всичките си спестявания в апартамента, а после онези дърти откачалки в Пекин организираха клането на невъоръжените студенти на площад Тянанмън и цените на жилищата паднаха жестоко. Сега апартаментът му струваше една пета от онова, което беше платил. Цените започнаха отново да се вдигат, но в колонията продължаваше да витае несигурност, хората изобщо не вярваха на китайското правителство и се страхуваха от винаги готовите за стрелба войници.

Подът на банята отново беше влажен, но той още не можеше да разбере дали е от кондензирала влага, или някъде има спукана тръба. Поне не миришеше на урина. Посегна да пусне сифона в тоалетната, но ръчката изтрака напразно под пръстите му — отново бяха спрели водата. Случваше се почти всяка седмица, тъй като все на някого в блока му се налагаше да поправя тръби. Водата за тоалетната беше морска и вървеше по отделен тръбопровод от тази за пиене, която се спускаше от голям резервоар на покрива. Добре поне, че можеше да вземе душ и да си направи кафе, макар че понякога спираха и питейната вода. Изгледа мрачно двете лайна, които обикаляха като боксьори в ринг в тоалетната чиния и изпсува тихо. Ами ако довечера доведеше някое момиче? Страхотен афродизиак щеше да бъде кенеф, пълен с вчерашни лайна.

Отиде в малката кухничка и постави чайника върху газовия котлон. Заедно с микровълновата печка това бяха единствените му готварски принадлежности. Обикновено се хранеше навън и в хладилника имаше само мляко, няколко замразени порции храна и шоколад с лешници и сушени плодове. Сложи лъжичка гранулирано нескафе в чашата си с надпис „Аз съм шефът“ и се върна в спалнята да пусне уредбата. Беше я преместил в спалнята, след като започнаха нощните шумотевици, като се надяваше, че музиката ще заглуши шума от местенето на мебели, тракането на токчета и отварящите се и затварящи се врати на асансьорите. Вършеше някаква работа. Избра диска, пъхна го вътре в уредбата и в това време чайникът запищя тихо. Наля водата върху кафявите гранули и отиде да вземе душ, докато кафето изстине. По фугите между плочките беше започнала да се събира плесен и той изпъшка тихо. Отново трябваше да отдели някоя неделна сутрин, за да изчисти всичко с четка за зъби. Както обикновено, топлата вода едва капеше от душа и се наложи да обикаля с въртеливи движения, за да измие гърба и тялото си от сапуна. Обръсна се под душа, като внимаваше да не повреди мустаците, които поддържаше вече от три месеца и бяха станали хубави, почти като полумесец, завършващ в края на устните. Те му придаваха по-сериозен вид и освен това някак отиваха на отъняващата коса над челото. Разгледа зъбите си в огледалото. Поне те бяха наред. Дуган не гледаше на себе си през розови очила. Знаеше всичките си недостатъци — отпуснатия корем, оредялата коса, чупения по време на игра на ръгби в отбора на полицията нос. Не беше красив и изглеждаше с пет години по-възрастен, отколкото беше в действителност, но тъмносините очи и топлата му усмивка пленяваха момичетата. По-скоро момичета, отколкото жени. Приятелките му обикновено бяха поне с десетина години по-млади от него и предимно китайки. Сините очи и гладкият кантонски диалект ги омайваха без особени затруднения и те падаха в ръцете му като зрели ябълки. Веднъж една гуайпор 3 3 Презрително название за „бяла жена“ на кантонски. — Б.пр. го попита с любопитство какво толкова го привлича в китайките.