Стивън Ледър - Гладният призрак

Поклащаше се при всеки завой и се опитваше да концентрира мислите си върху работата, затрупала бюрото му. Имаше поне десет случая, които би трябвало да се считат за спешни, но от два се беше заинтересувал особено много. Единият се отнасяше до сложен механизъм за измама, в който беше забъркана малка китайска банка. Бяха ужилени три хонконгски фирми, приели депозити в чекове без покритие, а парите бяха прехвърлени в банки в Тексас, Женева и Каймановите острови. Потокът от чекове, всеки покриващ предхождащия, беше стигнал сумата от 160 милиона долара, преди някой да го забележи, а двадесет и три годишната касиерка, която изглеждаше като невинно цвете, си беше прибрала 12 милиона долара като едното нищо. Дуган разследваше случая и се опитваше да проследи липсващите суми. Пуснаха момичето под гаранция и конфискуваха паспорта й, но той беше сигурен, че тя всеки момент може да изчезне на континента или в Тайван. Господи, какво ли не би дал, за да тръгне с нея. И с парите, разбира се.

Другият случай се отнасяше за фирма за търговия с компютри, която след няколко месеца си ги крадяла обратно от клиентите. Повече от дузина предприятия, главно в района Ша Тин, бяха пострадали, и то все със същите компютри. Дуган знаеше, че някъде трябва да има връзка с триадите и тайно се надяваше, че този случай ще привлече към него вниманието на шефовете в отдела за борба с организираната престъпност. Но засега тъпчеше на място. Пък и докъде да стигне, боже мой, като е вързан за бюрото?

Слезе от метрото, взе ескалатора към изхода на станция Ванчай, а мисълта за тази несправедливост не го оставяше. Горещият въздух го изненада както винаги, когато напускаше климатизираната метростанция и излизаше под яркото слънце. Докато стигне до службата си, вече се беше изпотил. Тръшна се на стола, изгледа намръщено купчината светлозелени папки върху бюрото и въздъхна тежко. Първо трябваше да си вземе кафе. Излезе в коридора. Шефът му, тъпият главен инспектор Кристофър Томкинс, за приятелите само „главен инспектор“, стоеше до машината и мрачно си взимаше пълната чаша.

— Защо, по дяволите, тази машина винаги пълни чак до ръба? — попита го той кисело.

Дуган пусна две монети по долар в процепа и натисна бутона, на който пишеше „черно кафе със захар“. Машината повърна тъмнокафява течност в пластмасовата чашка и спря, щом тя се напълни на около сантиметър и половина от ръба.

— Теб те харесва — ревниво отбеляза Томкинс.

Дуган се върна с кафето при затрупаното си бюро и отново се стовари на стола, който се заклати опасно. Сигурно пак се беше откачило някое от колелата. Поне веднъж седмично му се налагаше да обръща стола и да затяга с отвертка петте колелца колкото може по-здраво. Но въпреки това те пак се разхлабваха. Понякога си мислеше, че може би Томкинс се промъква нощем и разхлабва болтчетата. Вдигна поглед и с изненада откри, че Томкинс го бе последвал в стаята. Сигурно беше намислил нещо. Дуган го изгледа с очакване.

— Компютърното дело — каза шефът му.

— Върви добре — отвърна той. — Мислех да посетя няколко от магазините за компютри в Цим Ша Цуй, да поразтърся няколко клетки, за да видя какво ще изпадне.

— Всъщност, Пат, обадиха ми се от отдела за борба с организираната престъпност. Искат да им изпратим досието.

— Какво?! — подскочи Дуган. — Откъде, по дяволите, са разбрали за него? — От изражението на Томкинс стана ясно, че той им беше казал. Патрик поклати глава. Нямаше думи. Голямото му дело. Шансът му да бъде забелязан.

— Хайде, Пат, и без това имаш много работа. Трябва да си доволен, че са готови да помогнат.

— Да помогнат ли? — попита Дуган. — Да не би да казваш, че ще ми позволят да работя по случая заедно с тях?

Томкинс изглеждаше притеснен от надеждата в гласа му.

— Не — отговори той. — Те ще го вземат, но може би ще пожелаят да говорят с теб по случая.

— Не е честно! — възкликна Пат.

— Животът не е честен, Дуган. Не ставай глупак. Имаш си купища дела. — Той кимна към папките върху бюрото му.

— Това обаче е различно. Голямо.

— Но е свързано с триадите.

— Знам, че е свързано с триадите. Затова искам да работя по него.

— Виж, Дуган, нали точно затова е отделът за борба с организираната престъпност.

— Сума хора от отдела по стопански престъпления работят по случаи, където са замесени триади. Добре го знаеш.

— Да, обаче те нямат роднини, ръководещи една от най-големите триади в Хонконг. Нали така? — извика Томкинс, загубил търпение.