Стивън Ледър - Гладният призрак

Англичанинът не каза нищо, притвори очи и изруга наум.

— Ние не знаем защо е бил убит, но е твърде възможно да е попаднал на следите на твоя агент — продължи Хамилтън. — И той, така наречената ти „златна мина“, е накарал Хуа Фан да го убие. Според теб възможно ли е това?

— Не знам. Наистина не знам. Но, да, вероятно. Само че аз не знам нищо за това. Кълна ти се пред Бога, че не знам.

— Няма значение дали си знаел или не. Слушай, Грей, всичките ни уговорки отпадат. Файнбърг и Едмъндс действаха неофициално. Едва ли ще проследят нишката до мен, макар че може да ми се стъжни животът. Ти обаче си затънал дълбоко в лайната. Хауълс е още жив и сигурно доста ще ти се разсърди. Но това изобщо не е мой проблем. С тебе никога не сме говорили. Разбра ли ме?

— Ясно.

— Ще направя всичко възможно, за да си предпазя собствения задник, Грей, и ти предлагам да сториш същото. Но ако си позволиш дори да прошепнеш името ми… — Той не довърши заплахата. Разговорът прекъсна.

— Кой беше? — измърмори жена му изпод завивката.

— Никой — отвърна Грей. — Няма за какво да се тревожиш.

Потокът коли към тунела изглеждаше изненадващо голям, при положение че оставаше почти час до най-натовареното време. Дуган седеше на задната седалка в големия мерцедес и се чувстваше неудобно, облечен само в тези тесни къси панталони. Томас обърна къщата, за да намери нещо подходящо, но само тези паснаха на надебелялата талия на Патрик. Пак му бяха възтесни и не можеше да затвори ципа догоре. Седеше, навел поглед към пода, изплашен и объркан от твърде много лоши предчувствия. В краката му лежеше кожената чанта със златото и диамантите на стойност над 275 000 долара. За да спечели толкова пари, трябваше да работи повече от десет години. А триадата ги беше събрала само с едно телефонно обаждане. Изобщо не беше честно, но той отдавна знаеше, че хората, които спазват закона, не получават много. Поне на този свят. Нагоре беше облечен в червено-черна памучна тениска, която щеше да съблече, когато стигнеха Хебе Хевън. За да го харесат…

Томас Нгъ седеше до него, облечен безукорно в сив костюм, бяла риза и червена вратовръзка. С това облекло спокойно би могъл да ръководи официално съвещание. На предната седалка до шофьора с фуражка беше възрастният Глава на дракона, който настоя да тръгне с тях. Томас беше възразил, но Нгъ Вайсън само го погледна и сложи край на спора.

Дуган ги предупреди, че след като колата го остави при Хебе Хевън, трябва да се отдалечи достатъчно надалеч от пристана. Щеше да бъде доста подозрително, ако останеше да чака наблизо. Лин Винуа отговаряше за проследяването на момичето, докато то предаде откупа на гуейлото. Щеше да чака в един поочукан пикап, заедно с Франк Дзъ и Рики Лам. Те бяха взели устройството за проследяване на сигнала и тръгнаха по-рано от колоната коли, за да бъдат на позиция преди пристигането на Патрик. Колата се движеше бавно, Дуган неспокойно потриваше длани и се потеше обилно въпреки хладния въздух от климатика.

Томас забеляза, че е разтревожен, и се опита да го успокои:

— Не се страхувай. Нашите хора ще са наоколо. Четирима ще бъдат под водата при пристана, а половин дузина лодки ще чакат съвсем наблизо. В пикапа има трима въоръжени мъже, които ще поддържат връзка по радиостанции с всички останали. Нищо не може да се обърка.

Англичанинът кимна, но не се почувства по-сигурен.

— Знаеш ли кой ще ти е най-големият проблем? — попита китаецът.

— Кой?

— Да не те арестуват за неприлично облекло — изсмя се Томас.

Дуган се усмихна насила. Входът на тунела се появи отпред и сега можеха да видят какво задържа трафика. Един товарен камион беше блъснал такси и двамата шофьори бяха слезли да чакат идването на полицията. Всеки стоеше до колата си и изобщо не поглеждаше към другия. Въпрос на чест. Никой от двамата не желаеше да си признае грешката и да измести колата си, за да могат другите да минават. Те си стояха и чакаха, без да им пука за света наоколо. Мерцедесът задмина таксито и Патрик го огледа набързо. Като че ли нямаше никаква повреда, освен леко одраскване по задната броня.

— Въпрос на чест — изсмя се Нгъ. — Силата и слабостта на китайците.

„Звучи странно от устата на китаец, макар и с американски паспорт“ — помисли си Дуган.

След като отминаха мястото на катастрофата, мерцедесът увеличи скоростта и след няколко минути бяха откъм страната на Каулун, на път към Хебе Хевън. Една по една колите напуснаха колоната, за да паркират по страничните улици, водещи към залива. По този начин щяха да „запечатат“ района. Когато излязоха на крайбрежния път, вече само две коли придружаваха мерцедеса.