Стивън Ледър - Гладният призрак

— Разбрах — потвърди Нгъ.

— Ако нещо не е наред, каквото и да е то, ще убия момичето и повече никога няма да чуеш за мен.

Томас вече не можеше да издържи нахалството на варварина и избухна:

— И къде ще се скриеш, Хауълс? — изсъска той злобно. — Къде можеш да отидеш, а ние да не те намерим? Когато те хванем, болката, която чувстваш сега, ще бъде нищо в сравнение с тази, която ние ще ти причиним.

Дори и да се изненада, когато разбра, че китаецът знае името му, англичанинът не го показа с нищо друго освен кратката пауза, преди да отговори.

— Просто занеси диамантите там — каза той и затвори.

Нгъ остави слушалката, усещаше пламналите си бузи. Стомахът му се беше свил на топка. Видя, че Чен го гледа, и избягна строгия поглед на стареца. Сгреши, че изпусна нервите си. Беше грешка да покаже на гуейлото колко много знаеха за него. Проклет да е. Проклет да е завинаги.

Дуган се върна в резиденцията „Златен дракон“ с мерцедеса и изкачи стъпалата към къщата. Томас го чакаше на входа.

— Взе ли го? — попита той. Патрик му показа предавателя и уреда за проследяване. — Толкова е малко. Сигурен ли си, че ще работи?

Англичанинът му го демонстрира и попита:

— Той обади ли се?

Томас кимна.

— Иска парите в Хебе Хевън. Отново на пристана.

— Това не звучи добре, нали? Златото и диамантите имат една обща характеристика. Не се повреждат от солена вода. Това кара човек да се замисли, а?

— Има и нещо по-лошо — отвърна Нгъ. — Той каза да си облечен само по къси панталони. Искал да е сигурен, че няма да си въоръжен, но… — Не се доизказа. Въпреки това Патрик го разбра. Всичко сочеше, че Хауълс ще дойде откъм водата. И откупът, а може би и самият Дуган ще бъдат отвлечени обратно във водата.

— И какво правиш по този въпрос? — попита той.

— Този път ще бъдем по-добре подготвени. Вече разпоредих на хората да изкарат около дузина лодки в Хебе Хевън, ще запечатаме целия залив. Избрахме четирима от нашите, които имат опит като леководолази. Те вече са на път. Ще се потопят на около шестстотин метра от пристана, екипирани с допълнителни бутилки въздух. Ще останат на морското дъно, докато разберем къде е гуейлото.

Нгъ Вайсън излезе от къщата. Той поздрави Дуган, но не подаде ръка.

— Не позволявай на очевидното да те заслепи спрямо неочакваното, синко — тихо каза той. — Ако всички белези сочат, че гуейлото ще дойде откъм водата, възможно е той да планира да се появи откъм пътя.

— Да, татко. И по пристана ще разположим наши хора. А освен това Патрик донесе предавателя, ще накарам да го зашият под подплатата на дъното на чантата. — Той влезе вътре и остави баща си насаме с Дуган.

— Благодаря ти, че ни помагаш — каза старецът на лошия си английски. — Няма да ти е лесно.

— Аз обичам сестра си и Софи — отговори Патрик бавно, за да може да го разбере Нгъ Вайсън. — Харесвах и сина ти. Той беше добър съпруг и баща.

Старецът се усмихна и го погледна с навлажнени очи.

— Днес бъди много внимателен.

Главен инспектор Лей остави папката на бюрото и погледна снимката на жена си.

— И така, Глинис, какво следва от това? — прошепна той. Офицерът от специалния отдел отдавна имаше навика да говори със снимката на жена си, помагаше му да подреди мислите си. Но внимаваше да го прави само когато е сам в кабинета. Съпругата му се усмихваше както преди двадесет години, когато беше направена снимката. Главата й беше наклонена наляво, а очите й гледаха право в него.

Синята папка на бюрото му съдържаше подробности за кървавото двойно убийство в хотел „Виктория“. Не че убийствата автоматически се отнасяха към него, но откритите в две съседни стаи още неизстинали трупове бяха на агенти на ЦРУ Джак Едмъндс и Рик Файнбърг. А мъртвите агенти на ЦРУ определено бяха негова работа. И двамата бяха убити с нож, нападнати отзад от мъж, който действаше с лява ръка. За повече подробности трябваше да изчака доклада на патолога, а това сигурно щеше да отнеме поне два дни.

Мотивът за престъплението едва ли беше кражба, портфейлите и паспортите на американците си бяха на място. Убийството не носеше и белези на екзекуция от страна на триада. Гърлата им бяха чисто прерязани, без следи от многобройните намушквания с нож, по които си падаха местните гангстери. Но в доклада имаше нещо, което накара инспектора да застане нащрек и да се замисли. Почти по време на убийствата, горе-долу в рамките на половин час след тях, от едната стая бяха направени две телефонни обаждания — в къщата на наскоро загиналия Саймън Нгъ, а след няколко минути в дома на този истински стълб на местната общност Нгъ Вайсън.