Еми кимна уверено:
— Тръгвам веднага. Ще купя и нещо за закуска. — Тя се преоблече, като взе дрехите си в хола, за да не я вижда, тъй като внезапно, без да знае защо, почувства някакъв срам. После изтича в спалнята да го целуне, преди да излезе за покупки. Хауълс я изпрати с усмивка.
Дуган слезе от асансьора на 26-ия етаж. Тук се намираше трети отдел. Мина по коридора покрай изкуствената камила, чиято глава почти опираше в тавана. Това беше една от малките тайни на управлението. Никой не знаеше за какво е сложена в коридора, нито как изобщо е попаднала тук. Доколкото знаеше, поне през последните четири години тя си стоеше на двайсет и шестия етаж, а може би беше докарана още по-отдавна. Веднъж попита един от служителите в отдела, но онзи само поклати тайнствено глава и се почеса по носа. Дуган реши повече никога да не пита.
Намери Дейв Роджърс наведен над вътрешностите на някакъв електрически уред, който сякаш беше паднал от голяма височина и изглеждаше доста изпочупен.
— Как си, Дуган? — поздрави го той. Бяха добри приятели, партньори на чашка и съотборници по ръгби.
— Здрасти, Дейв. Ще ми направиш ли една услуга?
— Разбира се. — Роджърс беше услужлив и доверчив до немай-къде. Ако искаш нещо, той ти го дава. Ако ти трябва помощ, помага, без да пита и без да отказва. Като полицай не блестеше с нищо особено, но имаше завършено образование по електроника в някакъв шотландски университет и след няколко години работа в полицейския участък в Ша Тин разбра, че ще бъде по-полезен в техническия отдел, отколкото в преследването на бандити по улицата.
— Помниш ли онези бръмбарчета, за които ми разправяше? Малките модели. Можеш ли да ми дадеш един на заем?
— Да, малките красавци. Скъпите малки красавци. Няма да го загубиш, нали?
— Чуй се само, глупако. Как, по дяволите, ще загубя устройство за проследяване?
Роджърс се засмя и отвори едно чекмедже под тезгяха.
— Сигурно си прав — каза той. Извади малък неръждаем цилиндър с размерите на червило, но по-тънък. Сложи го внимателно на дланта си и го завъртя. — Виждаш ли черния бутон? Натискаш го и то се включва. Другият до него е за изключване.
— Каза, че батерията издържала дванадесет часа?
— Някъде там.
— А как да го следя?
Приятелят му извади друг уред с размерите на малък амперметър, направен от черна пластмаса с екранче със стрелка в единия край. Включи го и натисна черния бутон на предавателя. Показа на Дуган как стрелката сочи посоката на предавателя.
— Просто е — зарадва се той.
— И дете може да го използва — съгласи се Роджърс. — Не искам да ти се бъркам, Пат, но кога ще ми го върнеш?
— Утре. Или уреда, или парите.
— Имаш ли представа колко струва това нещо?
Патрик поклати глава.
— Почти колкото тримесечната ти заплата.
— Мамицата му, Дейв.
— Ако го загубиш, и моята ще пострада — предупреди го приятелят му не съвсем на шега.
На идване Дуган се беше постарал никой да не го види. Когато си тръгна, също внимаваше. Един мерцедес го чакаше зад ъгъла.
Хауълс изчака, за да се увери, че Еми е излязла от блока, и набра номера. На телефона се обади възрастен китаец. Англичанинът поиска да говори с Томас Нгъ. Той се обади след няколко секунди и гуейлото веднага го попита дали е приготвил диамантите и златото.
— Тук са — отвърна Томас.
— Занеси откупа на същото място както предния път. На пристана в Хебе Хевън. В четири часа днес следобед. Искам там да има само един човек. Разбра ли?
— Да. Но ще ме извиниш, че няма да дойда лично. След онова, което направи с брат ми, сигурен съм, че разбираш нежеланието ми.
Хауълс изсумтя.
— Не ме интересува кой ще дойде. Единствената ми грижа са парите. Но си мислех, че се тревожиш за племенницата си повече, отколкото за собствената си кожа.
— Мисли каквото искаш, но диамантите ще ги донесе друг.
— И златото.
— И златото — повтори Нгъ.
— Който и да е той, трябва да е сам и невъоръжен — предупреди гуейлото. — Да бъде облечен само по къси панталони. И колкото по-тесни са те, толкова по-доволен ще бъда. Не желая да има място, където да може да се скрие пистолет. Разбра ли ме?
— Да — каза китаецът, усещайки как отвътре в него се надига гняв. Не обичаше да му се говори като на дете. Обикновено той даваше заповедите.
— Ще изпратя човек да вземе откупа. Едно момиче. Тя не знае нищо за племенницата ти. Не знае къде се намира тя. Ако направиш някакъв опит да й попречиш да си тръгне с диамантите, детето ще умре. Ако се опиташ да я проследиш, пак ще умре. Чак когато й позволиш да напусне Хебе Хевън в безопасност, аз ще ти се обадя, за да ти кажа къде е Софи. Разбра ли?
Читать дальше