— Миналия път той не удържа на думата си — бавно се обади Чен. — Не бива да му вярваме и сега.
— Съгласен съм — подкрепи го Томас. Дуган не знаеше дали може да се намесва или не, но също кимна.
— И аз мисля така — каза Нгъ Вайсън. — Тогава решаваме, че ще се опитаме да хванем гуейлото, а после ще го принудим да ни каже къде е Софи.
Всички кимнаха.
— Така да бъде — завърши старецът. — Лин Винуа, постави в готовност всичките си бойци. Според мен е най-добре да не включваме останалите триади в истинското преследване. Смятам, че то трябва да бъде твърдо под наш контрол. Хубаво ще е да пръснем хората си из цял Хонконг, за да сме сигурни, че винаги ще имаме няколко души близо до мястото, където ще се предаде откупът. Щом разберем кога и къде ще стане това, ти трябва да можеш да се свържеш с нашите хора и да ги поставиш на позиция. Този път не бива да се допуска грешка.
Лицето на Главата на дракона беше спокойно, но Лин трепна от прикритата заплаха. Идеше му да потъне в земята от срам, задето не успя да запази живота на Саймън Нгъ. „Този път няма да има грешка“ — закле се той пред самия себе си. Щеше да хване гуейлото или да умре.
— Аз имам предложение — обади се за пръв път Дуган. Нгъ Вайсън изненадано повдигна вежди, но после се усмихна и го помоли да говори.
— Мисля, че не е лошо да се подсигурите допълнително за проследяването — каза Патрик. Макар да го бяха поканили да присъства на военния им съвет, той още не смееше да употребява „ние“ в тяхно присъствие.
— Какво имаш предвид? — попита Нгъ Вайсън.
— Като имам предвид какво се случи първия път, би трябвало да се бележи откупът. Да се постави някакъв предавател в чантата със златото и диамантите. Тогава, ако той се измъкне, пак ще имате възможност да го проследите.
— Ами ако го открие? — попита Томас.
— Ще го зашием в дъното на чантата. В техническия отдел на полицията разполагат с някои съвсем малки модели, които в момента се изпитват. Те са с миниатюрни батерии, издържат само дванадесет часа, но сигналът се улавя в радиус от три километра, стига да имаш специално настроена за целта радиостанция. Малък апарат, който се побира в длан. Така ще настаните хора в коли близо до мястото на предаването на откупа и те ще проследят гуейлото от разстояние.
— Можеш ли да намериш такова устройство? — попита Главата на дракона.
— Сигурен съм — заяви Дуган.
Хауълс се събуди бавно, изтръгна се от хватката на съня със съзнанието, че някой целува ръката му над лакътя. Бавно и чувствено езикът описваше малки кръгове. Беше топъл и влажен. Косата на Еми го галеше по рамото, закрила лицето й, тя го изпиваше с устни като вампир. Разсъни се напълно и усети топлината на стройното й тяло, краката й, оплетени с неговите, рамото й до хълбока си и нежните й устни върху кожата си.
— Добро утро — каза той сънено. — Колко е часът?
Тя го погледна усмихнато и този път не прикри зъбите си с длан.
— Единадесет.
— Това е най-секси събуждането в живота ми.
— Не разбирам.
— Целувките ти. Много приятен начин за събуждане. — Той лежеше на лявата си страна, ръката му отпусната на възглавницата, а дясната притисната към гърдите. Платът за превързване лежеше на пода заедно с дрехите му, които Еми толкова внимателно беше съблякла преди часове. Нейните бяха отгоре, защото тя го съблече гол, целува го по цялото тяло, а чак след това свали своите дрехи и се плъзна отгоре му, като внимаваше да не се доближава до горната част на тялото му, за да не го нарани. Еми беше нежна и всеотдайна любовница. Съгласува ритъма си с неговия, в началото го пое бавно, а после се задвижи по-бързо и силно, като прецени момента така, че да почувства удовлетворението секунда или две преди него, а после се плъзна настрани и легна до него изтощена, но щастлива. По-щастлива отколкото когато и да било. Сега тя му принадлежеше телом и духом.
— Искаш ли кафе?
— Моля те.
Тя се измъкна от леглото, облече блузата си и отиде в кухнята. Хауълс седна и леко раздвижи ранената си ръка. Болеше го. Болеше много, но оздравяваше и ако не я напрягаше, би могъл да се движи и без поддържащата превръзка. Болкоуспокояващите бяха в шишенцето си. Недокоснати.
Еми се върна в спалнята и му подаде чашата с кафе. Той вдъхна с наслада аромата, а тя погали с удоволствие гъстата му коса.
— Мислиш ли, че с черна коса ще приличам на китаец? — попита Хауълс.
Тя се засмя.
— Може би. Искаш да бъдеш китаец ли?
— Не. Искам да приличам на китаец. И ти можеш да ми помогнеш. Трябва ми боя за коса. Ще намериш ли?
Читать дальше