Ю Несбьо - Ловци на глави

— Кола нула едно, обади се.

Пъпчивко грабна микрофона.

— Кажи, Лисе.

— Пред „Бамсе пъб“ няма автовоз. Край.

Цялата истина, която се канех да разкажа на Сюндед, включваше и кражбите на картини, разбира се. Но как щях да ги убедя, че съм застрелял Уве при самоотбрана и смъртта му е плод на нещастен случай? Че по вина на Граф Уве се е намирал под въздействието на силна наркоза и не е осъзнавал какво прави?

— Стегни се, Лисе. Поразпитай наоколо. Няма как да скриеш осемнайсетметров автовоз в селото.

Женският глас отговори намусено:

— Според Карлсен трябва да го намериш, нали си полицай и ти се пада шурей. Край.

— Няма да стане! Забрави, Лисе.

— Карлсен не смята, че иска много от теб. Все пак от двете му грозни сестри ти си взел по-симпатичната.

Гръмогласният смях на близнаците разтресе цялото ми тяло.

— Кажи на този тиквеник, че днес, за разлика от повечето дни, наистина имаме работа — просъска Пъпчивко. — Край.

Действително не ми стигаше умът каква стратегия да избера в тази игра. Беше въпрос на време да разкрият самоличността ми. Дали да ги извадя веднага от заблуждението, или да си мълча, питах се аз.

— Ваш ред е, Шикерюд — подкани ме Сюндед. — Проверих ви. Стар познайник сте. По документи не сте семеен. Защо лекарят спомена, че имате съпруга? Диана или нещо подобно?

Козът ми изгоря. Въздъхнах и се загледах през прозореца. Пустош, ниви. В отсрещното платно не се движеха никакви автомобили, не се виждаха къщи, само облак прах, вдигнат от трактор или кола някъде из полето.

— Не знам — отговорих.

Мисли рационално, не изпускай шахматната дъска от поглед.

— Как бихте окачествили отношенията си със Синдре О, Шикерюд?

Вече започна да ми омръзва да се обръщат към мен с чуждо име. Готвех се да му отговоря, но изведнъж ме осени прозрението, че греша. За пореден път. Та нали полицаите ме смятаха за Уве Шикерюд! От болницата им бяха съобщили за пациент с това име. Ако Клас Граф е получил от полицията информация за пострадалия, защо дойде в болничната ми стая, при положение че той не е чувал за човек на име Шикерюд? Защото никой не знаеше за моите отношения с Уве Шикерюд! Изобщо не се връзваше. Граф ме е намерил по друг начин.

Облакът прах от полето се приближаваше.

— Чухте ли какво ви попитах, Шикерюд?

Граф ме намери във вилата, а после и в болницата, макар че там не носех мобилен телефон. Граф нямаше контакти нито в „Теленур“, нито в полицията. Но как тогава успяваше да ме открие?

— Шикерюд! Ало!

Облакът прах от страничния път приближаваше с много по-висока скорост, отколкото изглеждаше първоначално. Загледан в кръстовището отпред, виждах как превозното средство се насочва към нас и всеки момент ще се сблъскаме. Дано шофьорът на другата кола все пак съобрази, че ние, а не той, се намираме на главния път. Вероятно е най-добре Пъпчивко да му напомни за съществуването ни, като натисне клаксона. Да му напомни. Да натисне клаксона. Какво ми каза Граф на излизане от болничната стая? „Диана е напълно права. Имате разкошна коса.“ Затворих очи и усетих пръстите ѝ в косата ми, когато ме милваше в гаража. Ароматът, който се носеше от нея. Диана миришеше различно. На него, на Граф, не, не на Граф. На „ХОТЕ“. Насочва се към нас. Всички парчета от пъзела се подредиха като на забавен каданс. Как не се сетих по-рано? Отворих очи:

— Грози ни смъртна опасност, Сюндед.

— Единствен вие се намирате в опасност, Шикерюд, или както там се казвате.

— Какво?

Сюндед погледна в огледалото и вдигна кредитната карта, която ми показа в болницата.

— Не приличате на този тип от снимката. Проверих Уве Шикерюд в архива на превъзпитаните и установих, че е висок един и седемдесет и пет. А вие сте… колко? Метър и шейсет и пет?

В колата настана тишина. Вторачих се към облака прах, който се приближаваше с удивителна бързина. Не беше лека кола, а автовоз с ремарке. Вече можех спокойно да прочета какво пише отстрани: „Кухни Сигдал“.

— Един и шейсет и осем — отговорих.

— И кой сте вие всъщност, дявол да ви вземе? — избоботи сърдито Сюндед.

— Казвам се Рогер Браун. А отляво е откраднатият автовоз на Карлсен.

Главите на пътниците и на шофьора се обърнаха наляво.

— Какво става? — изръмжа Сюндед.

— Много просто: автовоза го кара тип на име Клас Граф. Знае, че се возя в тази кола и има намерение да ме убие.

— Как…

— С помощта на проследяващо устройство с GPS може да ме намери където и да отида. Следи ме, откакто вчера сутринта съпругата ми ме погали по косата в гаража. Върху ръката ѝ е имало желе, съдържащо микроскопични предаватели, които полепват по косата и не могат да се отмият.