Ю Несбьо - Ловци на глави

Карай нататък, помолих се наум. Продължи си пътя.

За мой ужас все още се намирах в пълно съзнание и ясно си представях какво ще се случи с мен, когато Граф ме намери, потопен в бензин.

Карай! Карай нататък!

Дизеловият двигател на автовоза бръмчеше, все едно водеше разговор със себе си.

Случилото се ми се изясни до последната подробност. Граф не е посетил Синдре О, за да го попита къде да ме намери: проследяващото му устройство му е показвало местонахождението ми с точност до метри. Граф е очистил О поради простата причина че селянинът е видял и него, и автомобила му. Ала докато Граф се е качвал по пътеката към вилата, аз съм отишъл в клозета и след като не е успял да ме намери във вилата, пак е проверил какво показва устройството му. С огромна изненада е установил, че сигналът се е изгубил. Станало е, защото по това време косата ми е била потопена в мръсотия, а както вече знам, предавателите на „ХОТЕ“ не излъчват достатъчно силни сигнали, та да проникват през нечистотии. Излиза, че аз, идиотът, съм извадил повече късмет, отколкото заслужавам.

Граф е насъскал кучето по следите ми и е седнал да чака, защото сигналът не се е възобновил. Мръсотията, засъхнала по косата ми, е продължила да блокира сигналите, докато съм бил в хамбара, при трупа на Синдре О и съм избягал с трактора. Едва през нощта устройството на Граф е получило сигнал от мен. В онзи момент съм се намирал върху носилка и са отмивали мръсотията от косата ми с душ. Граф се е метнал в колата и е пристигнал в болницата в ранни зори. Един бог знае как е успял да открадне автовоза, но не е имал проблеми да ме намери — мен, малоумния наивник Браун, който буквално си е просел да го хванат.

Пръстите на откъснатата ръка все още държаха козметичната чанта. Часовникът на китката тиктакаше. Десет и шестнайсет. След минута щях да съм изпаднал в безсъзнание. След две — да се задуша. Решавай, Граф.

Той така и направи.

Чух как автовозът се оригна. Оборотите намаляха. Явно Граф изгаси двигателя и сега щеше да дойде при мен!

Тихо ръмжене. Хрущене на чакъл под гуми, носещи двайсет и пет тона. Ръмженето се усили. И продължи да се усилва. После отслабна. Изгуби се в далечината и заглъхна съвсем.

Затворих очи и благодарих на съдбата, задето няма да изгоря жив, а ще умра от недостиг на кислород. Защото това далеч не е най-ужасната смърт. Мозъкът изключва постепенно, приспива ти се, главата ти се замайва, спираш да мислиш и проблемите ти изчезват. Горе-долу същото като да гаврътнеш няколко силни питиета. Да, помислих си, мога да преживея такава смърт.

Направо ме досмеша.

Значи цял живот се бях мъчил да бъда пълната противоположност на баща ми, но все пак щях да пукна в катастрофирал автомобил. Дали наистина бях живял по-различно от него? Когато пораснах и проклетият пияница вече не можеше да ме бие, започнах да го бия аз. По начина, по който той биеше мама — без да оставя видими следи. Например учтиво отклоних предложението му да ме научи да шофирам. Заявих, че нямам желание да вземам книжка. Свалих противната, разглезена дъщеря на посланика, която татко караше всеки ден до училище, само за да я доведа на вечеря у дома и да го унижа. Разкаях се за стореното, защото между основното ястие и десерта заварих мама да плаче в кухнята. Записах се да уча в лондонско училище, което татко бе нарекъл пред мен шибано социалистическо заведение за обществени паразити. Но той не го взе твърде присърце, както се надявах. Проклетата гадина успя дори да се усмихне уж с гордост, когато му съобщих къде съм решил да уча. Същата есен ме попита дали може с мама да ми дойдат на гости в кампуса. Разубедих ги, като изтъкнах аргумента „не искам съучениците ми да разбират, че баща ми не е висш дипломат, а най-обикновен шофьор“. Сякаш успях да улуча слабото му място. Не че той беше слаб, по-скоро знаех къде да ударя, за да го заболи.

Четиринайсет дни преди сватбата се обадих на мама и ѝ съобщих, че ще се женя за приятелката ми на скромна церемония, която включва единствено нас двамата и двамата свидетели. Поканих майка ми, но я предупредих, че не искам татко да присъства. Тя се ядоса и отказа да дойде без него. Благородните, предани души често са белязани от недъга да са лоялни дори към най-подлите хора. Да, най-вече към най-подлите.

С Диана имахме намерението да посетим родителите ми след края на семестъра, но три седмици преди да заминем от Лондон ми съобщиха за злополуката. Връщали се от вилата, поясни полицаят по пращящата линия. Било привечер, валял дъжд, колата се движела с несъобразено висока скорост. Движението по пътя било временно отбито заради ремонт на магистралата. Имало ново, вероятно малко нелогично отклонение, но все пак маркирано с пътен знак. Наскоро положеният асфалт поглъщал светлината, разбира се. Наблизо се намирала паркирана строителна машина. Прекъснах полицая и го помолих да вземат проба за алкохол от баща ми. Само за да потвърдят онова, което вече знаех със сигурност: той е убил мама.