Ю Несбьо - Ловци на глави

— Знам какво е КРИПОС — прекъснах го аз.

— Чудесно. Това са Ендриде и Ескил Монсен от полицейския участък в Елверюм.

Огледах ги с възхищение: близнаци, огромни като моржове, облечени в еднакви униформи и с еднакво оформени мустаци. Сториха ми се много внушителни, като се има предвид какви мизерни пари получават блюстителите на реда.

— Първо ще ви обясня какви права имате — подхвана Сюндед.

— Почакайте! — извиках. — Какво означава това?

Сюндед се усмихна изморено.

— Означава, че сте арестуван, господин Шикерюд.

— Ш… — прехапах си езика.

Сюндед размаха нещо като кредитна карта. Синя кредитна карта. Картата на Уве. От моя джоб. Сюндед повдигна въпросително вежда.

— Шибана работа — казах. — За какво съм арестуван?

— За убийството на Синдре О.

Вторачих се в Сюндед, докато с простички думи — а не с прословутата фраза от американските филми, звучаща като „Отче наш“ — той ми обясни, че имам право на адвокат и да запазя мълчание. Освен това главният лекар им позволил да ме отведат веднага щом се събудя. Все пак имах само няколко шева на врата.

— Няма проблеми — прекъснах го, преди да е довършил. — С удоволствие ще дойда с вас.

Болницата се намираше в селска местност из околностите на Елверюм. С облекчение наблюдавах как белите сгради с вид на дюшеци се изгубиха зад гърба ми. Почувствах се спокоен, защото не забелязах сребристо-сивия лексус на Граф.

Возехме се в старо, но запазено волво с превъзходно бръмчащ двигател. Сигурно волвото е било на банда обирджии, преди да го пребоядисат като полицейска кола, предположих аз.

— Къде се намираме? — попитах от задната седалка, приклещен между внушителните фигури, на Ендриде и Ескил Монсен.

Дрехите ми, тоест дрехите на Уве, бяха на химическо и един санитар ми зае чифт маратонки и зелен анцуг с инициалите на болницата. Уведоми ме строго, че съм длъжен да ги върна, и то изпрани. Освен това ми върнаха всички ключове и портфейла на Уве.

— В Хедмарк — отвърна Сюндед от седалката до шофьора, известна в афроамериканските гангстерски среди като the gunshot seat 17 17 The gunshot seat (англ.) — седалката, която обира куршумите. — Бел.прев. .

— А къде отиваме?

— Не тя засяга — тросна се младият пъпчив шофьор и ме прониза с леденостуден поглед от огледалото.

Bad cop 18 18 Bad cop (англ.) — лошо ченге. — Бел.прев. . Черно шушляково яке с подплата и надпис с жълти букви на гърба: „Клуб Кодо-дзен Елверюм“. Предположих, че става дума за мистериозно, нашумяло наскоро, макар и древно бойно изкуство. Сигурно енергичното дъвчене на дъвки е развило мускулатурата на челюстите му, които, в сравнение с останалата част от тялото му, изглеждаха направо огромни.

Пъпчивко, слабичък, с тесни рамене, държеше ръцете си върху волана под формата на латинско V.

— Гледай си пътя — тихо нареди Сюндед.

Пъпчивко измърмори нещо и сърдито се вторачи в правата ивица асфалт, прорязваща равния терен.

— Шикерюд, отиваме в полицейския участък на Елверюм — обясни Сюндед. — Дойдох от Осло, за да те разпитам днес, а ако се наложи, ще продължим и утре. И вдругиден. Надявам се да си точен, защото Хедмарк не ми е от любимите места.

Барабанеше с пръсти по пътническо куфарче с вид на козметична чанта, което Ендриде прехвърли върху коленете му просто защото отзад нямаше място за него.

— Точен съм — уверих го аз.

И двете ми ръце започнаха да изтръпват. Близнаците Монсен дишаха в такт, а това означаваше, че ме приклещваха като тубичка с майонеза на всяка четвърта секунда. Обмислях дали да не ги помоля поне да не дишат с еднаква честота, но се отказах. След преживяването да лежа пред пистолета на Граф присъствието на двамата здравеняци ми се струваше направо успокоително. Върнах се във времето, когато като малък веднъж татко ме взе със себе си на работа, защото мама беше болна. Седях между двама сериозни, но дружелюбни мъже на задната седалка на лимузината на посолството. Всички бяха облечени изискано. Но татко ми се стори най-хубав, с шофьорска шапка. Караше много спокойно и елегантно. После ме почерпи със сладолед и ме похвали, задето съм се държал като истински джентълмен.

Радиото изпращя.

— Шшт — предупреди Пъпчивко, макар че всички мълчаха.

— Съобщение до всички патрули — обади се носов женски глас.

— Тоест до двата патрула — промърмори Пъпчивко и усили звука.

— Егмон Карлсен е подал сигнал за кражба на автовоз.