Ю Несбьо - Ловци на глави

— Да им осигурите „Патфайндър“? И как например?

— И двамата с теб отлично знаем кой управлява реално една компания: административният директор. Акционерите и бордът на директорите вземат решения само проформа. В крайна сметка именно от административния директор зависи на кого ще бъде продадена компанията. Докато работех в „ХОТЕ“, съвсем целенасочено подавах на борда само трохи от информацията, с която разполагах, и така им създавах усещане за несигурност. Те винаги се осланяха на моите решения. Впрочем това беше най-доброто за тях. Искам да кажа, че всеки що-годе компетентен мениджър, който се ползва с доверието на борда на директорите, би могъл да изманипулира шепа дезинформирани собственици и да ги убеди колко необходимо е да следват съветите му.

— Преувеличаваш.

— Мислиш ли? Доколкото ми е известно, и ти си изкарваш хляба именно като баламосваш така наречените директори на фирми.

Беше прав, разбира се. Подозренията, които ме нападнаха, след като Фелзенбринк от „ХОТЕ“ безрезервно препоръча Граф за шеф на най-върлия им конкурент, се потвърдиха.

— Значи „ХОТЕ“ иска да… — подхванах аз.

— Да, „ХОТЕ“ иска да глътне „Патфайндър“.

— Такова условие ли ви поставиха американците, преди да ви избавят от финансовото затруднение?

— Парите, които ние, собствениците на „ХОТЕ“ получихме, са замразени в сметките, докато не изпълним обещанието си да купим „Патфайндър“. Нищо от казаното дотук не е на хартия, разбира се.

Кимнах.

— Значи цялата тази история, че си подал оставка в знак на протест срещу новите собственици на „ХОТЕ“, е само инсценировка с цел да се представиш убедително като най-подходящия кандидат за шефското място в „Патфайндър“?

— Точно така.

— А след като станеш административен директор на „Патфайндър“, имаш за задача да принудиш компанията да премине в ръцете на американците, така ли?

— Стига с тези думи. Какво значи да ги принудя? След няколко месеца „Патфайндър“ ще разберат, че технологията им не е тайна за „ХОТЕ“, и дори без моя помощ ще осъзнаят колко нищожни са шансовете им без чужда подкрепа. Сътрудничеството ще им се стори най-разумното решение.

— Защото ти ще си издал на „ХОТЕ“ същността на технологията им?

Усмивката на Граф се прокрадна тънка и бяла като тения.

— Това е, както споменах, перфектният брак.

— Искаш да кажеш „перфектният брак по принуда“?

— Наричай го, както ти харесва. Щом съчетаем технологиите на „ХОТЕ“ и „Патфайндър“, ще си осигурим поръчки за GPS-и от всички големи охранителни фирми в западното полукълбо. Както и в източното… Струва си човек да приложи леко манипулативна стратегия, нали?

— И в плановете ви фигурира точката аз да ти осигуря поста в „Патфайндър“?

— Признай, че кандидатурата ми е много силна.

Застанал до долната част на леглото, с гръб към вратата, Клас Граф държеше пистолета на височината на кръста си.

— Искахме обаче да бъдем сто процента сигурни в назначението ми. Бързо разбрахме с кои фирми за подбор на кадри са се свързали „Патфайндър“ и направихме малко проучвания. Оказа се, че ти си човек със сериозна репутация, Роджър Браун. Щом препоръчаш някой кандидат, назначават него. Направо си рекордьор. Затова държахме всичко да мине през теб.

— Поласкан съм. Но защо просто не се свърза с „Патфайндър“? Защо не им каза, че длъжността те интересува.

— Роджър, какви ги говориш! Та аз съм бивш директор на компанията, символизираща големия лош хищен вълк, забрави ли? Ако бях отишъл директно при тях, веднага щях да задействам всички предупредителни аларми. Трябваше не аз да ги потърся, а някой „да ме намери“. Например ловец на глави. И да ме убеди да кандидатствам. Само така щеше да изглежда достоверно, че постъпвам на работа в „Патфайндър“ без задни намерения.

— Разбирам. Но защо използва Диана? Защо просто не се свърза с мен?

— Не се преструвай на глупак, Роджър. Ако сам се бях предложил, веднага щеше да се усъмниш и нямаше да ме докоснеш дори с ръкавица.

Беше прав: наистина се правех на глупак. Истинският глупак обаче беше той: глупав и горд от гениалните си алчни планове, Граф не съумяваше да устои на изкушението да се изфука с тях въпреки опасността проклетата врата да се отвори и в стаята да влезе човек от персонала. Очаквах това всеки миг, нали все пак се намирах в болница!

— Грешиш, като смяташ, че в работата си се ръководя от благородни мотиви, Клас — отвърнах и си помислих: по принцип човек не екзекутира хора, към които се обръща на малко име. — Препоръчвам работата да получи кандидатът с най-големи шансове, а не непременно онзи с най-ценните качества за въпросната фирма.