Ю Несбьо - Ловци на глави

Разполагах само с няколко секунди, преди Граф да забележи якето ми върху облегалката на стола и да се досети, че макар да не съм във вилата, се намирам някъде наблизо, а… мамка му!… щеше да намери и пистолета до празната консервна кутия върху кухненския плот. Мозъкът ми работеше на светкавични обороти, но стигнах до един-единствен извод: нямам нито оръжие, нито възможност за отстъпление, нито план, нито време. Ако хукна да бягам, след максимум десет секунди ще усетя как в ахилесовото ми сухожилие се забиват зъбите на двайсеткилограмов нийтърски териер, а в главата ми — деветмилиметрово олово. Накратко, лайняна работа. В създалата се ситуация очаквах мозъкът ми да продиктува на нервната ми система да изпадне в паника, но за моя изненада той постъпи другояче. Спря и се върна назад. Към израза „лайняна работа“.

План. Отчаян и гнусен — откъдето и да го погледнеш — план. Но все пак план с огромно предимство: нямах друг.

Взех едно от празните картонени ролки от тоалетна хартия и лапнах единия му край. Помъчих се да стисна здраво устни около него. Вдигнах капака на клозета. Лъхна ме остра отвратителна миризма. Под капака се намираше септичен резервоар, дълбок половин метър, пълен с течна смес от изпражнения, урина, тоалетна хартия и дъждовна вода, стичаща се от вътрешната страна на стените. За да се занесе резервоарът до мястото, където го изпразвахме навътре в гората, бяха нужни поне двама мъже. Цялата тази процедура представляваше истински кошмар. Буквално. С Уве намерихме сили да го направим един-единствен път и след това три нощи подред сънувах само плискаща се мръсотия. Очевидно и О си правеше оглушки: резервоарът беше пълен почти до ръба. В случая този факт ме зарадва. Тук дори нийтърски териер не би подушил друго освен фекалии.

Сложих внимателно капака на клозета върху главата си, подпрях се с длани от двете страни на дупката и бавно се спуснах вътре. Не мога да опиша какво е усещането да потъваш в лайна, които леко притискат тялото ти, докато се потапяш с опънати китки. Главата ми се изравни с ръба на дупката и капакът си дойде на мястото. Обонянието ми, вероятно претоварено, си взе отпуск и усетих само увеличена активност на слъзните канали. Горният, по-течен слой в резервоара беше леденостуден, но по-надолу ставаше топло, сигурно заради протичащите химични процеси. Не бях ли чел някъде, че във външните тоалетни се отделят метанови газове и ако вдишаш голямо количество от тях, има опасност да умреш от отравяне? Усетих твърда почва под краката си и приклекнах. Носът ми течеше, по бузите ми се търкаляха сълзи. Отметнах глава назад и се постарах дупката на ролката от тоалетна хартия да сочи право нагоре. Затворих очи и се помъчих да се отпусна, за да потисна позивите за повръщане. Предпазливо се наведох още по-ниско. Ушните ми канали се напълниха с лайна и престанах да чувам. Насилих се да дишам през ролката. Получи се. Не биваше да дишам твърде дълбоко. Смърт от удавяне в стари изпражнения — мои и на Уве — би била натоварена с богата символика. Ала аз не изпитвах никакво желание за ирония. Исках да живея.

Чу се как някой отваря врата.

После се приближиха тежки стъпки, от които земята потрепери. Краката му потропваха. После настъпи тишина. Последваха леки, прокрадващи се стъпки. Кучето. Капакът на клозета се вдигна. Знаех, че в момента Граф се взира в мен, във вътрешностите ми. Пред него се откриваше гледка към отвора на ролка от тоалетна хартия, водеща направо в трахеята ми. Дишах съвсем повърхностно. Картонената ролка, вече навлажнена, омекваше. Съвсем скоро щеше да се нагърчи, да започне да пропуска водата и да се свие.

Чу се тупване. Какво става, запитах се аз.

Следващият звук нямаше как да се сбърка: внезапна експлозия, която премина в жаловито съскане на червата и после заглъхна. Край на изпълнението сложи стон на облекчение.

Мамка му, помислих си.

Предположението ми се потвърди. Само след няколко секунди чух плясък и усетих как нещо тупна върху обърнатото ми нагоре лице. За миг смъртта ми се стори доста приемлива алтернатива. Но не за дълго. Колкото и парадоксално да звучи, макар да бях отчаян от живота си като никога дотогава, изпитвах по-силно желание за живот откогато и да било. Последва още един, по-продължителен стон. Явно се напъваше. Молех се да не улучи отвора на ролката! Усетих пристъп на паника. Внезапно въздухът от ролката сякаш не ми достигаше. Нов плясък.

Виеше ми се свят, а бедрените ми мускули ме боляха заради заетата поза. Поизправих се малко. Лицето ми се подаде над повърхността. Примигах няколко пъти и се вгледах право в белия космат задник на Клас Граф и в открояващия се солиден — дори повече от солиден, направо внушителен — член. И понеже дори когато се бои за живота си, мъжът пак завижда на другите мъже с по-голям пенис, се сетих за Диана. Знаех, че ако Клас Граф не ме изпревари, ще го убия. Граф стана, а през дупката нахлу светлина. Нещо не беше както трябва. Какво липсваше? Затворих очи и пак приклекнах ниско. Световъртежът стана неконтролируем. Дали умирах от отравяне с метан?