Ю Несбьо - Ловци на глави

Взех пистолета и кутията с мляко. Ако не друго, то поне щях да използвам оръжието, за да го принудя да стои мирно, реши ли отново да се разлудува.

Зад ъгъла видях, че Уве пак се е изправил в леглото. Несъмнено припадъкът е бил само театър. В ръката си държеше свита пластмасова жена с изплезен език.

— Бързо изпратете линейка — високо и отчетливо поръча той в слушалката и ме погледна дръзко.

Явно смяташе, че може да си го позволи, защото в другата си ръка държеше оръжие, каквото бях виждал по филмите. Сетих се за Качулката от филма „Гръмотевични птици“, за бандитска саморазправа, за престъпни групи, избиващи се помежду си. Накратко: за „Узи“. Малък, удобен и противен картечен пистолет, който произвежда толкова ефикасни изстрели, че няма нищо забавно. Сега „Узи“-то сочеше към мен.

— Не! — изкрещях. — Не го прави, Уве! Те веднага ще се обадят в полиц…

Той стреля.

Разнесе се звук като от пуканки в тенджера. Успях да съобразя, че на тази музика ще умра. Нещо ме удари в корема и продължи надолу. Кръвта бликна от тялото ми и потече по кутията с мляко в ръката ми. Бяла кръв? Едва сега се сетих, че куршумът е пробил не мен, а кутията с мляко. Машинално, примиренчески вдигнах пистолета, леко удивен, че изобщо съм в състояние да го направя, и натиснах спусъка. Звукът отприщи гнева ми: пистолетът стреляше по-мощно от проклетото „Узи“. Израелският педалски пищов млъкна веднага. Свалих пистолета и видях как Уве ме гледа втренчено със сключени вежди. И точно там, над веждите му, се бе образувала мъничка, черна дупка. Главата му се отметна назад и тупна глухо върху възглавницата. В мен вече не остана и следа от гнева. Мигах ли, мигах. Сякаш пред очите ми се въртеше един и същи телевизионен кадър. Нещо ми подсказваше, че Уве Шикерюд няма да възкръсне втори път.

Носех се по Е6, натискайки газта до дупка. Дъждът удряше предното стъкло, а чистачките на мерцедеса на Уве отчаяно се мятаха наляво-надясно. 13:15. Станах от сън едва преди четири часа, а вече се случиха куп неща: измъкнах се невредим след опит за убийство, режисиран от съпругата ми, хвърлих трупа на партньора ми в езеро, спасих го, защото се оказа жив, а той се опита да ме застреля; после, с малко късмет, му теглих куршума и го превърнах отново в труп, а себе си — в убиец. Сега бях изминал половината път до Елверюм. От асфалта се вдигаха водни пръски, подобни на разплискано мляко, и аз се наведох инстинктивно над волана, за да не пропусна табелата за отбивката. Не биваше да го допускам, защото отивах на място, чийто адрес просто не можех да въведа в GPS-а на „Патфайндър“.

Преди да се омета от къщата на Шикерюд, намерих сухи дрехи в един шкаф и се преоблякох. Грабнах ключовете за мерцедеса му и взех всички пари и кредитни карти от портфейла му. Оставих го на леглото, без да го местя. Ако алармата се включи, единствено леглото не попада под обхвата на камерите. Прибрах и пистолета „Глок“ — стори ми се най-разумно да не оставям оръжието на убийството на местопрестъплението — и ключовете за вилата в покрайнините на Елверюм, където провеждахме срещите си. Там беше място за размисъл, за обсъждане на настоящи и за споделяне на бъдещи планове. Там никой не би се сетил да ме потърси просто защото никой не подозираше, че знам за съществуването на тази вила. Нямаше къде другаде да се покрия, освен ако не исках да въвлека и Лоте в белята. А в какво се състоеше белята? В следното: в момента ме преследва побъркан холандец, специализирал именно как да издирва хора. Не след дълго ще ме погне и полицията, в случай че имат малко повече мозък, отколкото предполагам. Ако изобщо искам да оцелея, трябва да ги затрудня, като например сменя колата. Най-лесният начин да заловиш престъпник е да запишеш седемцифрения регистрационен номер на автомобила, с който се движи. След като излязох, заключих жилището на Уве, чух писукането на автоматично активиращата се аларма и поех към моята къща. Понеже се досещах за опасността Граф да ме причака там, паркирах на съседна уличка. Оставих мокрите си дрехи в багажника, извадих Рубенс изпод кората на тавана, сложих го в папката, заключих колата и намерих мерцедеса на Уве на мястото, където го видях сутринта. Качих се, оставих папката на седалката до шофьорското място и потеглих към Елверюм.

Ето го и разклонението. Появи се изневиделица и се наложи да набия спирачки, но много предпазливо. Поради лошата видимост и аквапланинга имаше сериозна опасност автомобилът отзад да се натресе в мен, а моментът не беше никак подходящ за ченгета или камшичен удар.