Ю Несбьо - Ловци на глави

Веднъж споделих с Диана, че съм притеснен за слуха си, на шега, разбира се. Тя обаче изобщо не го прие откъм смешната му страна. Изпадна в ужас и едва не избухна в сълзи. Следващия път, когато се любихме, усетих как нежните ѝ ръце милват ушите ми. Не бях свикнал на подобни ласки, но после усетих как дланите ѝ се притиснаха към ушите ми като медицински запушалки за уши и разбрах защо го прави. Действията ѝ не постигнаха желания ефект да предпазят слуха ми — крясъкът отново се загнезди в мозъчната ми кора — но ме разтърсиха в емоционален план. Не се разплаквам лесно, ала когато свърших, се разхлипах като дете. Вероятно защото знаех, че никой не би могъл да ме обича по-силно от тази жена.

Докато наблюдавах Клас Граф, бях уверен, че Диана е крещяла в неговите обятия. Мъчех се да не си задавам следващия въпрос, но точно като нея не можех да се сдържа: дали е запушила и неговите уши?

— Вървяхме през гъста джунгла и мочурища — продължаваше Клас Граф. — Осемчасови дневни преходи. И въпреки това непрекъснато изоставахме. Останалите ми другари окапаха един по един. Треска, дизентерия, ухапване от змия или най-обикновено физическо изтощение. А този дилър изобщо не беше голяма клечка, както споменах. Джунглата ти замъглява разсъдъка. Бях най-младият от дружината, но накрая аз поех командването. И мачетето.

Диана и Граф. След като се прибрах от дома на Граф, прибрах волвото в гаража и за миг се поколебах дали да не сваля прозорците, да оставя двигателя да работи и да се надишам с въглероден диоксид, моноксид или каквото там вдишва човек в гаража. Това би бил приятен начин да умра.

— След като го преследвахме в продължение на шейсет и три дни и изминахме триста и двайсет километра по най-кошмарния терен, който можете да си представите, ловната ни дружина се стопи до двама души: аз и неопитен младок от Гронинген. Той беше прекалено глупав, за да си изгуби ума. Свързах се с щабквартирата и поръчах да ни изпратят нийтърски териер. Чували ли сте за тази порода? Не? Ясно. Тези кучета са най-добрите следотърсачи на света и са безкрайно верни на водача: нападат веднага всеки, когото посочиш, без значение колко едра е мишената. Приятел за цял живот. Говоря съвсем сериозно. Хеликоптерът пусна кучето — едногодишно пале — насред джунглата в необятния район на Сипаливини, където стоварват кокаина. Кучето се намираше на повече от десет километра от нашето скривалище. Щеше да бъде истинско чудо, ако палето оцелее цяло денонощие в джунглата, да не говорим за шансовете да ни намери. За всеобща изненада то ни издири за по-малко от два часа.

Граф се облегна на стола. Вече владееше изцяло ситуацията.

— Нарекох го Сайдуиндър, на ракетата с топлинно насочване, нали се сещате? Обикнах това куче. Затова и днес имам нийтърски териер. Вчера го докарах тук от Холандия. То е внукът на Сайдуиндър.

Вечерта след кражбата в дома на Граф се прибрах вкъщи. Диана гледаше новините в хола. Даваха пресконференция със старши инспектор Бреде Спере, застанал зад цяла редица микрофони. Говореше за убийство. Разкрито убийство. Явно заслугата за това беше негова. Гласът му стържеше мъжествено като радио по време на гръмотевична буря, чийто сигнал прекъсва, като пишеща машина с износен клавиш, който едва-едва отбелязва буквата върху хартията.

— Ще ви съо’щя името на из’ършителя утре. Други въп’оси?

В произношението му нямаше и следа от източнонорвежки говор, но според Гугъл Спере се състезавал осем години за баскетболния отбор на Амерюд. Завършил Висшето полицейско училище втори по успех. В едно интервю за женско списание в рубриката „Портрети“ той отказваше по професионални причини да отговори на въпроса дали си има интимна приятелка: така според него вниманието на медиите и на престъпниците, които преследвал, щяло да се насочи ненужно към нея. Но нищо в снимките от списанието — разкопчаната му риза, полузатворените му очи, леката усмивка — не показваше, че си има приятелка.

Застанах зад фотьойла на Диана.

— Постъпил е на работа в КРИПОС 10 10 КРИПОС — норвежка служба за борба с организираната престъпност. — Бел.прев. — съобщи ми тя. — Ще се занимава с убийства и подобни случаи.

Това вече ми беше известно, разбира се. Поне веднъж в седмицата проверявах в Гугъл какво ново има около Бреде Спере; дали е направил някакви изявление относно преследването на престъпната банда, занимаваща се с кражбата на картини. Освен това използвах всеки удобен случай да разпитвам за него. Осло не е голям град. Знаех разни неща.