Ю Несбьо - Ловци на глави

— Колко жалко — небрежно подхвърлих аз. — Значи ще те лиши от редовните си посещения в галерията.

Тя се засмя и вдигна очи към мен, а аз погледнах надолу, към нея, усмихнах се и лицата ни се озоваха в различно от обичайното положение. За миг си помислих, че онова с Граф не се е случило; че въображението ми е изрисувало случката, като е прекалило със старанието си всичко да изглежда достоверно. Така например повечето хора се опитват да си представят какво би било най-голямото нещастие на света за тях, за да усетят как биха го преживели, дали биха могли да живеят с това. И сякаш за да се уверя сам, че всичко е било само сън, предложих на Диана най-после да осъществим през декември пътуването до Токио. Тя обаче ме изгледа изненадана и ми отговори, че е изключено да затвори галерията точно преди Коледа — в най-силния сезон за продажби. Освен това никой не ходел в Токио през зимата: тогава там стягал ужасен студ. Попитах я как ѝ се струва да отидем през пролетта. Исках веднага да запазя билети. Не, дотогава имало твърде много време, за да го планираме отсега. Защо не изчакаме и да оставим времето да покаже? Да, отвърнах и тръгнах към спалнята с обяснението, че съм капнал от умора.

Слязох на долния етаж, влязох в детската стая и коленичих пред фигурата на мидзуко джидзо. Олтарът си стоеше непобутнат. Твърде много време, за да го планираме отсега. Да оставим времето да покаже. Извадих червената кутийка от джоба си, погладих гладката ѝ повърхност с пръст и я поставих до малкия каменен Буда, който бдеше над водното ни дете.

— След два дни намерихме наркотрафиканта в едно селце. Криеше го съвсем младо момиче от чужд произход. Оказа се, че имат интимна връзка. Трафикантите обикновено омайват точно такива невинни момичета, още деца, и ги използват като куриери, докато митничарите ги заловят и ги осъдят на доживотен затвор. От началото на лова минаха шейсет и пет дни — Клас Граф си пое дъх. — Лично аз нямах нищо против да продължи още шейсет и пет.

И млъкна. Началникът на информационния отдел наруши тишината:

— Арестувахте ли трафиканта?

— Не само него. И той, и любовницата му ни предоставиха достатъчно сведения, които ни позволиха да арестуваме двайсет и трима от ортаците му.

— Как…? — започна председателят на борда на директорите — Как успяхте да заловите такъв… ъъъ… десперадо?

— Всичко мина без излишни драми — отвърна Клас Граф и сключи ръце на тила си. — И в Суринам половете са равнопоставени. Когато нахлухме в дома му, той беше оставил оръжията си върху кухненската маса и помагаше на приятелката си да мелят месо.

Председателят на борда на директорите избухна в неудържим смях и погледна началника на отдел „Информация“, който се включи с пресекливия си, макар и по-предпазлив смях. Фердинанд допълни дуета им с пискливия си кикот. Гледах четирите лъснали весели лица и се питах защо в момента нямам ръчна граната.

След като Фердинанд приключи интервюто, реших аз да изпратя Клас Граф, а другите трима да си отдъхнат преди обобщението на беседата. Заведох Граф до асансьора и натиснах копчето.

— Беше много убедителен — казах, сключих ръце отпред и вдигнах очи към електронното табло с етажите. — Ще пожънеш големи успехи с умението си да съблазняваш хората.

— Как ги съблазнявам? Предполагам, ти не смяташ за нередно човек да се продава, Рогер.

— В никакъв случай. И аз на твое място щях да направя същото.

— Благодаря. Кога ще напишеш препоръката?

— Довечера.

— Чудесно.

Вратите на асансьора се разтвориха, влязохме и зачакахме.

— Чудех се… този човек, когото сте преследвали… — подхванах аз.

— Да?

— Да не би случайно да е бил същият, който те е изтезавал?

— Как разбра? — усмихна се Граф.

— Досетих се.

Вратите на асансьора се затвориха.

— И ти просто го залови и не направи нищо повече, така ли?

— Защо? Не ти се вярва, а? — попита Граф.

Вдигнах рамене. Асансьорът потегли.

— По план трябваше да го убия.

— Значи си имал да му отмъщаваш за сериозни мъчения?

— Да.

— А какво се случва с войник-убиец от холандската армия?

— Нормално е да се погрижиш да го потулиш. С курацит.

— С отрова? В отровни стрели?

— В нашата част от света ловците на глави използват точно това.

Явно съвсем умишлено се изрази двусмислено.

— Разтвор на курацит в гумена топчица с големината на гроздово зърно с почти невидимо жило като на спринцовка. Пъхаш го в дюшека на жертвата. Когато легне, жилото се забива в кожата, а от тежестта му отровата от гумената топчица прониква в тялото му.