Джеймс Патерсън - Крайбрежната къща

С мотоциклета на Питър стигнах близо до гаража, спрях мотора и паркирах на едно закътано място. Макар че обикновено бивах добре приет в къщата, изпитах някакво странно неприятно усещане. Опитах се да се отърся от него, но не можах.

Дочух шум откъм единия от басейните.

Хвърлих поглед към "северния басейн", както го наричаха в семейството, басейна за къпане, и застинах на място. Стомахът ми се сви на топка. Дана излизаше от басейна, облечена със страхотен бански костюм, за който ѝ бях казвал, че ми е любимият. Капчици вода проблясваха по кожата ѝ и по черната ликра на бикините прашка.

Тя пристъпи на пръсти по натруфените, ръчно рисувани плочки и се приближи до един от шезлонгите на кремави и яркосини райета. Усмихна се, наслаждавайки се на топлината на слънцето.

Не можех да повярвам на очите си. Не друг, а самият Франк Волпи се беше разположил на един шезлонг. Най-гадното беше, че Франк не изглеждаше съсипан от изключително трудната си работа на детектив. Той беше спокоен, добре загорял и изпълнен с енергия, също като Дана.

Тя седна до него на шезлонга, продължавайки да се усмихва. Сложи мокрите си длани върху корема му и Франк игриво я улови за китките. Привлече я върху себе си и тя притисна устните си в неговите. Докато се целуваха, виждах само русите коси на тила ѝ и как неговите ръце развързват връзките на банския ѝ костюм.

Исках да извърна поглед, да се махна оттам, дявол го взел, но преди да успея да помръдна, целувката свърши.

Дана погледна над рамото на Волпи и със сигурност ме видя, преди да се измъкна крадешком, да се кача на мотоциклета и да потегля за там, където ми беше мястото.

Покарах наоколо – бързо, прекалено бързо за лъкатушните и натоварени пътища на Източен Лонг Айнлнд. Чувствах се наистина ужасно, но не изпитвах самосъжаление... е, да, дявол го взел, изпитвах и още как!

Когато се прибрах вкъщи, минаваше четири. След вчерашния ден къщата беше обърната с главата надолу. Реших, че ще е по-добре да почистя, преди да се наложи Мак да го направи.

В процепа на външната врата беше пъхнат плик. Сърцето ми се сви. Грабнах плика и го отворих.

Луксозната хартия беше розова и цялата ухаеше на парфюм.

Съобщението гласеше – IL8400. "Мемъри".

Това ми беше достатъчно. И по-рано бях получавал подобни съобщения. Дана искаше да се срещнем в мотел "Мемъри". Вече ме чакаше там. Това бяха буквите и цифрите от регистрационния номер на нейния мерцедес кабрио. Бележката, парфюмът – колко типично за Дана. Не трябваше да отивам в "Мемъри"... Но какво да ви кажа... отидох. Може би дълбоко в душата се аз съм един безнадежден хлапак. Или пък съм прекалено романтичен, за да е на добро.

Дана беше там. И което е още по-лошо – знаеше, че ще отида. Беше толкова сигурна в себе си. Е, може би щях да успея да променя това.

Отворих вратата откъм пасажерската седалка и надникнах в колата. Мерцедесът все още миришеше на ново. Миришеше и на нейния парфюм.

– Седни, Джак. Трябва да поговорим – изрече тя с най-нежния си глас. Изящната ѝ ръка със съвършен маникюр потупа седалката.

– И тук съм добре – отвърнах аз. – Чувствам се чудесно.

– Не беше така, както изглеждаше, Джак.

Поклатих глава.

– Беше, беше. Последните два часа обикалях наоколо с мотора и всичко си дойде на мястото. Вчера ви видях двамата с Волпи да разговаряте у дома. После ти си тръгна към седем. Колкото и да е чудно, същото направи и Волпи. Ще трябва да ме осветлиш за останалото.

Дана някак си съумя да изглежда разгневена.

– Той дойде у дома тази сутрин, Джак. А не снощи. Каза, че идва заради разследването, но си носеше банския. Такъв си е Франк.

– Значи ти го покани да поплува? И от дума на дума?

Дана разтърси глава.

– Джак, не може да вярваш, че се интересувам от Франк Волпи.

– Дана, защо се чукаш с него? Това е справедлив въпрос.

– Ей, Джак, нека ти кажа нещо, което научих от баща си – в живота няма справедливост. Ето защо баща ми винаги печели. Зависи как играеш играта. А това, Джак, наистина е игра.

– Дана...

Тя ме прекъсна и се удивих, че никога не съм я виждал от тази ѝ страна.

– Нека да се доизкажа. Нещо ми се губи чувството за време, но поне от седмици мисля за това. Предполагам, че именно поради тази причина не дойдох да те взема в петък вечерта. Джак, имам нужда от дистанция. Всъщност се нуждая от малко време, в което да бъда сама със себе си... Заминавам за Европа за два месеца. Никога досега не съм го правила. Имам предвид това европейско пътешествие.