Джеймс Патерсън - Крайбрежната къща

Но Кевин го експлоатираше здравата, като му възлагаше по десет-единайсет прически на ден, и така след известно време благодарността на Сами прерасна в недоволство. Преди три месеца той напусна и отвори в дома си в Cаг Харбър "Кухня за душата: при Сами".

Сами подстригваше Питър безплатно в неделите и в момент на слабост по време на погребението ми предложи същата сладка уговорка. Веднага си записах час при него и щом се прибрах от Ронконкома, паркирах мотора на неговата алея.

Сами ме посрещна с топла прегръдка. След това ме заведе до модерния фризьорски стол пред огромно лъскаво огледало.

– И така, какво ще желаеш? – попита Сами, след като ми изми косата.

– На този етап оставям всичко на теб. Покажи на какво си способен.

Сами се захвана за работа, като се движеше в четиритактов ритъм – отреже, отдръпне се, поспре, докосне. Косата ми падаше на кичури върху черно-белите фаянсови плочки. Оставих го да поработи мълчаливо няколко минути, а после изплюх въпроса, от чийто отговор се бях страхувал през целия обратен път дотук.

– Питър търгуваше ли с наркотици? – попитах аз, изучавайки лицето на Сами в огледалото.

Дори не вдигна поглед от произведението си.

– По дяволите, не. Той купуваше наркотици.

– Е, как тогава, дявол го взел, се е сдобил с новичък мотоциклет и със сто осемдесет и седем хиляди долара? Можеш ли да ми обясниш това?

Сами престана да ми подстригва косата.

– Джак, просто остави нещата така. Нищо добро няма да произлезе от това.

– Брат ми беше убит. Не мога да оставя нещата така. Мислех си, че ти искаш да ми помогнеш.

Сами нежно масажираше тила ми.

– Е, добре, Джак, ще ти кажа истината. Питър беше най-трудолюбивото момче в сферата на шоубизнеса. – Сами се покашля и заговори по-тихо. Говореше като баща, който с голямо закъснение обяснява на хлапето си откъде идват бебетата. – По един или друг начин, всеки от нас тук изкарва прехраната си, като служи на богатите. Така стоят нещата, Джак. Е, Питър им служеше малко по-буквално от другите.

Взе да ми се гади леко. И се уплаших. Едва не станах да си вървя по средата на подстригването. Аз обичах брат си. Но се чудех дали съм го познавал в действителност.

– Плащали са му за секс? Това ли искаш да ми кажеш?

Сами повдигна рамене.

– Не че имаше някаква тарифа на час, Джак. Но той чукаше някои от най-богатите жени от елитното свободно общество и доста си го биваше. Мислех, че знаеш. Мислех, че Питър ти казва всичко. Но сигурно не ти е споменал, че една от неговите дами беше потенциалната ти тъща Кемпиън Нюбауър. Подозирам, че и Дана може да е била сред тях. Но това беше преди вие двамата да започнете да излизате заедно, Джак.

Напуснах фризьорския салон на Сами и се отбих в един бар, наречен "Улфис". Намира се в същата богато озеленена част на Ийст Хамптън, където Джаксън Полак обичал да рисува, да пие и да се блъска с колата си в дърветата.

Поръчах си чисто кафе и една бира и седнах на бара, мислейки върху онова, което ми предстоеше да направя оттук нататък. Накрая измъкнах от портфейла си едно смачкано листче и набрах телефонния номер, изписан на него.

Отривистият глас от другата страна на линията принадлежеше на доктор Джейн Дейвис. От десет години не бях разговарял с нея, нито я бях виждал. Но в гимназията бяхме близки – още преди времето, когато за всеобщо удивление тази учена жена с национален принос се забърка с моя приятел рибар Фентън Гидли.

Джейн, която беше избрана да произнесе речта при получаването на гимназиалните ни дипломи, спечели пълна стипендия за СЪНИ Бингхамптън, а след това продължи образованието си в Харвардския медицински колеж. От Фентън научих, че през следващите две години е живяла в Лос Анджелис и е завеждала Травматологията в централна болница в Сейнт Луис, преди да се изтощи напълно. Сега тя беше главен патолог на лонгайландската болница и главен съдебен лекар на окръг Съфък.

Джейн имаше още един час работа в лабораторията, но каза, че можем да се срещнем след това, и ми обясни как да стигна до дома ѝ в Ривърхед.

– Ако пристигнеш пръв, ще можеш ли да изведеш Айрис на малка разходка? – попита ме тя. – Ключовете са под предпоследната саксия. И не се притеснявай, тя е много миличка.

Постарах се да пристигна по-рано. Айрис, загладена кучка със светли очи, от породата ваймар, беше извън себе си от благодарност. Макар че е едра като доберман, тя не е зло куче боец, а дружелюбна и любвеобилна. Още щом ѝ отворих вратата, залая и се затича към мен, подхлъзвайки се по излъскания паркет.