Лили Джърмейн - Четири точки

— Свали оръжието — казах на Джейс, извивайки се до ръба на дивана, където се изправих и отново застанах решително между двамата. Джейс пренебрегна молбата ми и вместо това се прицели над рамото ми към главата на Елиът.

— Джейсън! — извиках, опитвайки се да уловя погледа му. Той остана непоколебимо сключен с този на Елиът и двамата се гледаха толкова изпепеляващо, че ако погледите можеха да убиват, и двамата вече щяха да са мъртви.

— Не се цели в главата му! — извиках, а дори думите от устата ми звучаха неправилно. Джейс се усмихна презрително, разкривайки изцапаните си с кръв зъби. Ужасен трепет премина през тялото ми, когато споменът за Дорнан, който захапва гърдата ми и засмуква кръвта, се появи в съзнанието ми.

— Ако се отдръпнеш, ще се прицеля отново в пениса му — предложи Джейс саркастично. — Ти решаваш.

Останах на място.

Джейс поклати глава.

— Нямаш право да идваш в дома ми и да ми казваш чий син съм аз. Нямам нищо общо с онзи шибаняк.

— Това, което искам да знам, е защо още не си го убил? — Елиът се държеше така сякаш той имаше надмощие, когато неговият мозък щеше да се разпръсне върху стената зад нас. Изражението на Джейс помръкна при въпроса на Елиът.

— Не е твоя работа — отговори през стиснати зъби. — За кого, по дяволите, се мислиш?

— За човека, който спаси момичето. Момичето, което щеше да умре, ако зависеше от теб — отсече Елиът и аз се почувствах така, сякаш ме бяха ударили в стомаха.

— Елиът! — извиках и се обърнах към него.

— Разкарай се от дома ми — каза Джейс, убийствено спокоен. Твърде спокоен. — Няма да повтарям.

Елиът хвърли един отвратен поглед към Джейс.

— Братята му чакаха в коридора на болницата, за да те убият, Джулиет. Не си ли спомняш?

— Разбира се, че си спомням! — сопнах се, а очите ми се напълниха със сълзи. В гърлото ми заседна буца, от която ми беше трудно да говоря.

— Трябва да тръгваме — каза Елиът и ме хвана за китката. За изненада и на трима ни аз се отскубнах от хватката му. — Джулс!

Поклатих глава.

— Няма да си тръгна, Ел. Съжалявам.

Шокът на лицето му беше засенчен от болка. Наперената му подигравателност изчезна, заменена от абсолютна мъка, която ме караше да си мечтая отново за подигравките му.

— Джулс — замоли той, този път по-нежно. Очите му бяха широко отворени, умоляващи. Изплаках сподавено, когато ме придърпа към себе си и повдигна брадичката ми, така че да гледам към покосеното му лице. — Не го прави. Не се връщай към живота, от който толкова усилено се бори да избягаш.

Любовта се надигна в кървав дуел в сърцето ми и аз се оказах разкъсана между светлината и мрака — болката истинска и жива. Поклатих глава и се повдигнах на пръсти, за да допра устни до гладката, но разранена буза на Елиът. След което го отблъснах от себе си, въпреки че местата, на които ме беше докосвал, сега горяха от липсата на контакт. Въпреки че знаех, че може да не ми прости никога вече.

— Тръгвай — казах, посочвайки към входната врата.

Той не помръдна.

— Тръгвай! — извиках по-решително. Този път наистина бях разбила сърцето му. Очите му ми казваха всичко — тъгата му, болката му, гневът му. Всичко беше там на показ.

Най-накрая изглежда беше взел решение. Мина покрай мен, избутвайки ме от пътя си, като спря единствено, за да вземе празното си оръжие и пълнителя от масичката за кафе. Натика и двете в джоба си, а след това приклещи Джейс, на когото изглежда изобщо не му пукаше, защото той беше този със зареденото оръжие.

— Наблюдавам те — каза заплашително, сочейки с пръст към разкървавеното лице на Джейс.

Джейс се усмихна.

— Аз те наблюдавам отдавна — отвърна той. — Следващият път, когато се появиш в къщата ми, ще те убия.

Елиът излетя навън, като затръшна вратата силно след себе си. Веднага щом си тръгна, започнах да се паникьосвам.

Божичко! Какво бях направила? Изгоних го след всичко, през което бяхме минали? Каква ужасна, егоистична кучка ме правеше това? Той беше спасил живота ми. Беше се отказал от живота и кариерата си, за да бъда в безопасност, и беше дошъл тук тази вечер, мислейки си, че съм в опасност… и всичко, което направих аз, бе да го нараня и прогоня?

Не беше правилно. Беше адски грешно. Изтичах до кухнята и сграбчих айфона си в едната ръка, а батерията в другата, опитвайки се да я натикам обратно, за да се обадя на Ел и да се убедя, че е добре. За момент се зачудих дали да не го последвам, но също така не можех да оставя Джейс сам с размазано лице и тежестта от тайните ми на неговите плещи.